135 години от рождението на Людмил Стоянов отбелязват с изложба в Библиотеката

От 04.02. до 10.02.2021 г. в Общинска библиотека „Искра” се открива изложба, посветена на 135 години от рождението на Людмил Стоянов.

Свързана публикация

Събития за малки и големи в Библиотеката през Февруари!

С изложените книги от фонда на библиотеката ще си припомним за автора, чието истинско име е Георги Златарев.
Роден на 06.02.1886 г. в неврокопското село Ковачевица, тогава в пределите на Османската империя. Людмил Стоянов е от поколението на символистите. Името му застава редом до това на Гео Милев, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Христо Ясенов. Той е един от тях, но също е и сред следовниците им. Сред произведенията му се открояват „Холера”, „Мехмед Синап”, „Видение на кръстопът”, „Меч и слово”.
Людмил Стоянов е и публицист, и преводач. Превежда от руски език. Негово увлечение са Лермонтов и Пушкин.
Преживял две световни войни, материални лишения и репресии, той успява да създаде своите поетични и белетристични творби и да намери място в българската литература.

От 20-те години на XX век развива активна публицистична и литературна дейност. Съосновател е на театър „Студия“ и в 1923 година редактор на списание „Театър-Студия“ (1923). В 1920 – 1921 година заедно с Гео Милев редактира символистичното списание „Везни“ (1919 – 1922), а в 1923 – 1924 година заедно с Иван Радославов и Теодор Траянов редактира наследника на „Везни“, списание „Хиперион“ (1922 – 1931).
Литературният му дебют е на страниците на сп. „Художник“, където публикува лирическия цикъл „Замръзнали цветя“.

Остава в литературната история с творби като „Меч и слово“ (1917), „Видения на кръстопът“ (1914), както и със следвоенните си произведения, които бележат сериозен прелом в творчеството му – „Холера“, „Сребърната сватба на полковник Матов“ и т.н. Изявява се и като драматург и преводач.

Първият превод на Людмил Стоянов, издаден в самостоятелна книга, е романът „В навечерието“ на Тургенев през 1912 г. В поредицата от над 50 отделни книги с негови преводи основно място заема руската класическа литература: Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Достоевски, Толстой; съветската литература: Маяковски, Н. Островски, Михаил Зошченко, Симонов, Лев Касил и др.; световни майстори на словото: Шекспир, Байрон, Едгар По, Джек Лондон и др.

loading…