Добрият пример вдъхнови семейство в Индия

Той се казва Саян Сакари и е от Индия, а разказа му за едно голямо ДОБРО може да прочетете в следващите редове. Саян в момента е доброволец на МЦР „Взаимопомощ“. Той има богата автобиография като пътешественик. Живял е в Украйна, Уелс, но споделя, че най-много му харесва в България. Индиецът знае няколко езика-руски, английски, български, урду, хинди, бенгалски език. По професия е лекар.

Раздаваме храна на село

70% от населението на Индия все още живее в селските райони. Въпреки всички удобства, които предлагат урбанизацията и модернизацията днес, хората в селата все още могат да научат гражданите едно или две неща за това как се живее добре.

Да определим своята собствена себестойност може да бъде задача с повишена трудност, понякога дори коварна. Продължаваме да се сравняваме с другите – хора с по-добра работа, семейно положение, финанси, социален статус и така до безкрайност, подсъзнателно. В свят, в който социалните медии са от първостепенно значение, с цел да бъдем приети по-добре става необходимо непрекъснато да украсяваме живота си по всякакъв начин. Но само си представете! Има толкова мъже, жени и деца в селата на Индия, които нямат достъп до всички тези технологии. Вместо това те намират щастие в групови ритуали, смеят се докато пият чаша чай или просто пеят фолклорни песни.

Независимо колко малки, крехки или грубовати може да изглеждат техните домове, винаги ще ви посрещнат с добре дошли с местни „екзотични деликатеси“, които ще ви накарат да се усмихнете. Топлина като тази, която определено разкрива душата, няма как да търсите, намерите или обмените като разменна монета. Тяхното гостоприемство ще докосне сърцето ви, а състрадателността им, дори когато не говорите техния език, ще докосне душата ви. Това само по себе си разбира се е магично.

И така, започвайки от самото начало, аз работя като доброволец по проект “Взаимопомощ” на програма Европейски корпус за солидарност в местна, младежка организация, наречена „Взаимопомощ“ в гр.Казанлък, България. Имаме много проекти, които не само подкрепят местните жители, но също и приютите за животни и други. Един пример е инициативата „Без пари“, която позволява да се раздадат дрехи безплатно на хора в нужда. Имайки това в предвид, наскоро баща ми, който е пенсиониран зам. археологически инженер към Института по археологически проучвания, и майка ми, която е домакиня, посетиха село Дхармапури, област Северен 24-Параганас в щата Западен Бенгол, Индия, където осигуриха месечната дажба на местните жители и деца.Като цяло аз и родителите ми винаги сме били свързани с доброволчески инициативи и социални проблеми. Така например аз бях човекът, събрал най-много средства за ХелпЕйдж Индия от всички местни училища в моя град Солтлейк. Освен това сме участвали в дарителски инициативи по време на всякакви природни бедствия, като например супер циклонът Ориса през 1999, земетресенията в Гуджерат през 2001 и наводненията в Западен Бенгол от 2017. Така че културата и традициите в съзнанието на родителите ми ги накараха да оценят високо социалните и доброволчески инициативи, организирани от нашето сдружение „Взаимопомощ“ и да посетят местното село Дхармапури в Западел Бенгол. Целта беше да подсигурят месечната дажба на жителите там и да подпомогнат интеграцията им, тъй като те са лишени от качествена храна, образование, здравни права и здравословен начин на живот. Организаторът г-н Нараян е местен независим представител и служител на Института за археологическия проучвания в Индия. Заедно със своите сътрудници в селото, той е човекът отговорен за предоставяне на качествено образование там в съответствие с нравоучението на великия учител Вивекананда. Също така те подсигуряват храна и подпомагат местните жители с цел тяхната интеграция към градското общество. По време на посещението на родителите ми, децата в селото са отправили поздрав за добре дошли с традиционни музика и танци, а любовта и невинността в очите им са били дълбоко затрогващи.

Взимайки всичко това в предвид е видно, че помощта ни един към друг е единственият начин, чрез който обществото може да просъществува. Тя помага на младежите и по-възрастните членове да намерят връзка помежду си и в обществото като цяло. Така организация „Взаимопомощ“ от гр.Казанлък, България оказа влияние върху моите родители и обратното. И както е казал Ралф Уалдо Емерсън: „Целта на живота не е да бъдем щастливи. Тя е да сме полезни, почтени и съпричастни; да открием собствената си роля в живота и да я реализираме напълно.“ И е добре да вярваме в тези думи и да правим всичко да помогнем на нуждаещите се край нас с каквото можем.

loading…