Проф. Лозан Митев: Птицеглавият боен тракийски кораб е уникален!

“Траките са високо културен народ, от който гърците взимат и облагородяват собствената си култура, и от тази гледна точка чрез Птицеглавия боен тракийски кораб ние се опитваме да покажем ролята на война.”

Това каза проф. Лозан Митев от Националната спортна академия. В този смисъл той обърна внимание на възможностите на траките като войни в морското дело: „Всеки, който е бил в кораба, е бил воин. Една част от тракийските племена са владеели морското дело и във връзка с това ние използвахме първата възстановка на кораба „Резос“, за да покажем какво представлява тракийският воин и как той се изгражда като такъв.

Втората реликва – Птицеглавият боен тракийски кораб, е още по-амбициозен проект. Той е уникален. Този кораб е част от културата на днешното ни поколение, на днешното общество, което търси някаква аналогия със своите предци и минало.“

По думите на проф. Митев язовир „Копринка“ дава огромни възможности за демонстрации на този кораб, чрез който за България ще се генерира културно съзнание – да опазваме, да се грижим и да осъзнаваме връзката си с онази архаична епоха, която е била фундамент на европейската цивилизация.

Проф. Митев подчерта, че работата с предишния кораб, а сега и с Птицеглавия, представлява голямо педагогическо предизвикателство: „Защото чрез тази възстановка променяме преживяванията, емоциите, съзнанието и уменията на младите хора. Студентите, които обучавахме на стария кораб „Резос“, непрекъснато говорят за кораба и непрекъснато разказват това, което са научили. Считам, че този кораб е един голям принос в културата ни.”

Проф. Митев обясни, че от гледна точка на плаването с ветрило, проблемът на „Копринка“ се състои в изключително сложните ветрове, а плаването с ветрило става само при определени климатични условия, при които има курс, по който могат да плават такива кораби.

„Това не е толкова маневрен съд, колкото са модерните яхти. В древно време приоритетно се е плавало с ветрило, когато има попътни ветрове. Това са сезонните ветрове, когато е извършена всъщност древногръцката колонизация.

Използвали са пролетните ветрове през април и май, които духат от Босфора към Черно море. Те духат около 1 месец. Един умерен, подобен на бриза, малко по-силен от него вятър. От август започват да духат мелтемите – североизточните ветрове, които духат от 15 август до 15 септември. И с тези ветрове те се прибирали обратно.

Така че плаването с ветрило в язовир „Копринка“ е възможно, но поради сложната обстановка – течения, а хълмовете създават възможност да са турбулентни ветрове, това трябва да се прави от много добри моряци. Опасното в плаването с ветрило е непредвидимостта на ветровете, особено когато са турбулентни и когато сменят посоката си.“

Свързани публикации

Птицеглавият кораб вече плава

Птицеглавият с дебют през август във водите на “Копринка”