- Това събитие е минало събитие.
Фотоизложби: “ЕДИН ЖИВОТ” на Александър Иванов и “ОТБЛИЗО” на Илиян Мичев
4 април - 18:00 до 7 май - 18:00
На 4 април 2023 год. в 18:00 часа в Художествена галерия – Казанлък се откриват 2 изложби: “ЕДИН ЖИВОТ” на фотограф – художника Александър Иванов и “ОТБЛИЗО” на Илиян Мичев
Двете изложби са сякаш симбиоза между творчеството на двамата, като единият от тях е в ролята на визуален биограф на другия в “ОТБЛИЗО”.
За Александър Иванов Илиян Мичев споделя:
” Познавам Александър от 30 години. Гостували сме си много пъти и когато ме покани в гората, усетих, че той не отива, а се прибира в нея.
Гората е живот. Светлината, с която той рисува – също.
Снима много, повтаря много, докато му хареса, докато се усмихне.
Понякога спира, но за малко. До следващия слънчев лъч, който ще го подпали отново.
Инстинктивно ще повдигне фотоапарата пред лицето си, ще фокусира с лявото око през визьора, без да затваря дясното, и изцяло ще се отдаде на страстта си.
Ще снима, докато светлината му позволи.
Издръжлив е и усеща умората едва когато започне да почиства камерата и обективите, преди да ги прибере в раницата.
Излизайки от гората, той е щастлив, защото знае… че пак се прибира.
Този път в дома си.”
Снима много, повтаря много, докато му хареса, докато се усмихне.
Понякога спира, но за малко. До следващия слънчев лъч, който ще го подпали отново.
Инстинктивно ще повдигне фотоапарата пред лицето си, ще фокусира с лявото око през визьора, без да затваря дясното, и изцяло ще се отдаде на страстта си.
Ще снима, докато светлината му позволи.
Издръжлив е и усеща умората едва когато започне да почиства камерата и обективите, преди да ги прибере в раницата.
Излизайки от гората, той е щастлив, защото знае… че пак се прибира.
Този път в дома си.”
А фотограф – художникът Александър Иванов вглъбено разсъждава:
“Дървото в близката гора на пръв поглед изглежда обикновено. Не е от най-личните, нито от най-старите. Заинтригува ме с изгнилия си ствол, от който са останали само три рамена. Вместо хралупа има три големи просвета, а горе към върха стърчат два сухи клона. Учудващо е, че все още стои изправено – сякаш на патерици.
Допусна ме да се докосна до неговия свят и постепенно започна да ми разкрива тайните на отминалия си живот. Видими са раните, които е получило във времето – дъждове и светкавици, бури и снежни виелици са се редували с горещини и суша в дългия му живот. Упорито е устоявало своето място и пространство в Гората, във вечния стремеж към Слънцето. И сега, в края на своето време, с наранена снага продължава да стои изправено. Белязано от времето, То си отива с достойнство, обгрижено от околните си събратя. Такъв е извечният горски закон, да дадеш приют и храна на дребни насекоми, птици и животни, да станеш тор на подрастващите, да си част от обновлението в Гората.
Сега То дава живот и в смъртта си – става част от Горското царство на фантазиите и приказките, на легендите и преданията за отминали времена и събития. Сякаш се преражда отново и отново със смяната на сезоните, за да буди любопитство, да разказва своите истории, някои сякаш от древно – библейско време.
Да доживее Дървото дълбока старост, в голяма степен се дължи и на факта, че има привилегията да расте високо в планината, на стръмен склон – далече от хората…”
А за себе си фотограф – художникът Александър Иванов казва:… изразявам себе си основно чрез фотография.
Снимам родния си край и България от първия си черно бял филм преди много години.
Снимам родния си край и България от първия си черно бял филм преди много години.
Опитвам се да бъда честен във фотографията, която правя – без монтажи и измислени цветове.
Стоя зад всеки свой кадър като автор и човек.
Снимането за мен е начин на живот.
Стоя зад всеки свой кадър като автор и човек.
Снимането за мен е начин на живот.
***
