Зарежда Събития

« Всички Събития

  • Това събитие е минало събитие.

„Първите… Началото…/Книжовна дейност, книжовници, българска книжнина/” – изложба

8 ноември - 09:00 до 30 ноември - 17:30

Заповядайте в Читалня на Общинска библиотека „Искра”, за да разгледате изложбата „Първите… Началото…/Книжовна дейност, книжовници, българска книжнина/”.
Изложбата е посветена на годишнини, свързани със знакови за българската книжнина печатни книги.

455 г. от основаването на най-голямата славянска печатница във Венеция и излизането на „Часослов”/ „Часословец” първата българска книга, издадена в печатницата през 1566 г. от Яков Крайков – първият български печатар.
Часословът е най-богато илюстрованата книга на Яков Крайков – 47 заставки и винетки само за декоративно оформяне на текста и повече от 30 гравюри на дърво с ликове на православни светци и с евангелски сцени.
Започната е на 15 май 1566 г. и е завършена за 105 дни на 30 август същата година. Това е книга, предназначена за всекидневните нужди на свещениците, която е служила за ограмотяване на обикновените хора, а също така и за просвещение. Включени са и сказания и жития на славянските просветители св. Кирил Философ, св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски и др.

370 г. от отпечатването на сборника с молитви „Абагар“ от Филип Станиславов – първата българска печатна книга с новобългарски езикови елементи /1651 г./.
„Абагар” се състои се от 5 листа с ширина 44.5 см и височина 33.5 см. Текстът, отпечатан само върху едната страна на листовете на босненска кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми.
Книгата е украсена с девет гравюри, рязани на дърво, с размер 6.5х10 cm, разположени между отделните текстове.
Книгата е предназначена да се носи като амулет във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка.
Показано е и фототипно издание от 1979 година.

280 г. от отпечатването във Виена през 1741 г. на „Стематография“ – първата българска печатна книга със светско съдържание от Христофор Жефарович.
Албум с образи на български и сръбски царе и светци. Съдържа и гербове на различни страни – България, Сърбия, Босна, Херцеговина, Бохемия, Албания, Турция, Русия, Илирия. Този богат илюстративен материал се придружава от стихотворни възхвали и сведения за съотвентната старна, за произхода на герба и замисъла му. Според изричното му указание гербовете и текстовете в Стематографията са заимствани от книгата на хърватския писател Павел Ритер Витезович. Вероятно това е първи пример за спазване на авторскоправните правила в българското книгоиздаване. Книгата на Жефарович имала огромен успех и сред българи, и сред сърби. Изобразените в нея гербове са копирани в различни преписи на Паисиевата история. От нея е взет и образът на лъва в днешния герб на България.
Показано е и факсимилно издание от 1986 година.

215 г. от издаването на „Кириакодромион, сиреч Неделник“ от Софроний Врачански, с която се налага говоримата реч като език на книжнината /1806 г./
Книгата е сборник от 94 неделни и празнични проповеди и поучителни слова. Отпечатани са 1000 екземпляра. „Неделник” е посрещнат с ентусиазъм и се радва на голяма популярност. Първоначално книгата се разпространява и по традиционния начин – чрез преписи. Претърпява множество печатни издания след смъртта на Софроний.
ОБ „ Искра” притежава по-късно издание:
Евангелне поучително за сичките недели през годината, за Господските и Богоридични празници и за по-големите светии. Събрал от славянски и от гръчески Софроний, Епископ Врачанский, родом котленец и съчинил на българский язик в 1806, а сега прегледано и поправено от А. Гранитскаго, а печатано от Петра Стоянова Търновчянина. В Букурешт, в книгопечатнята Стефан Расидескува. 1865.

150 г. от излизането на първото българско детско списание „Пчелица“ през 1871 г., редактирано от Петко Р. Славейков.
Списанието се отпечатва в Цариград в печатница на в. Македония. Всяка от излезлите общо седем книжки съдържа по 16 страници. В първата книжка на списанието Славейков обяснява целта на неговото излизане със „силно усещаното лишение от книжки, сгодни за прочитане на децата”. В уводната си статия „Към българчетата!” авторът споделя, че задачата му е да поднесе четива, които да бъдат „кърма здрава и полезна за нравственото им израстване”. Списанието има енциклопедичен характер. Автор на всички материали е Петко Р. Славейков. По жанр те са разнообразни: стихотворения, приказки, басни, гатанки, пословици, описания, поучителни статии, анекдоти. Съдържанието е също богато – издателят се опитва да задоволи потребността на децата от знания в областта на етиката, историята, географията, ботаниката, зоологията, физиката, художествената литература…
Във Фонд „Редки и ценни издания” се съхраняват всички броеве на списанието.
140 г. от рождението на Стоян Атанасов Хаджистоянов – български книгоиздател. Издава „Българска енциклопедия на Братя Данчови“ 1936 г.
Енциклопедията е 1 720 страници, съдържа около 35 000 статии за понятия от различни области на знанието, богато илюстрирана с фотоси и рисунки.
Може да разгледате и екземпляра изложен в Читалнята на ОБ „Искра”.

Изложбата е от 8 ноември до края на месеца.

Детайли

Начало:
8 ноември - 09:00
Край:
30 ноември - 17:30

Място

Общинска библиотека „Искра“
Казанлък,