Казанлъчани

Когато Казанлък се е наричал Пазарджик

Според това изследване името на Казанлък за пръв се споменава в писмен документ от 20 януари 1421 година със статус на село във вакъф (вид фондация в мюсюлманското право). В онези времена турските бани, джамии, кервансараи и магазини, принадлежащи на вакъфа на Умур Бег, син на Саруджа паша, изиграли важна роля за превръщането на Казанлък в селищна единица.

Въпреки че бил записан вече като селище, през 1466 година в един официален документ Казанлък е записан с името „Пазарджик“. Това е станало така, защото той е притежавал пазар на централно и важно място в територията си. През тази година населението на Пазарджик-Казанлък се състояло от 55 домакинства (около 275 човека, изцяло мюсюлмани), които плащали данък общо 3573 акчета. Сред тях са записани професии като ковач, шивач, месар, продавач на сладко, сарач (изработка на седла), мелничар и др. През същата 1466 година селището Пазарджик-Казанлък вече има статус на „нахия“ тоест на община. Към нея са причислени девет села. В три от тях са регистрирани християни. Това са Кечидереси (Енина), Акбаш (Габарево) и Яссъвиран (Елхово). През посочената година приходите от данъци от селата Енина и Габарево са били съответно по-големи от тези на Казанлък. В тези български села са регистрирани професии като овчар, месар, кожухар, обущар, говедар, ковач. Ето и личните имена на някои от тези българи записани като данъкоплатци през 1466 година в село Габарево: Драган, Петро, Добри, Новак, Радослав, Драгош, Кою, Стайко, Коста, Богдан, Слав, Станислав, Драгобрад, Бойко, Тодор, Райко, Йован, Василко, поп Петър, поп Стаю и други. Християните в Габарево са плащали данък върху земята „испенче“ и такси върху пчелини, орехи, коноп, черници, вино, прасета, както и нередовни (извънредни) данъци. В село Лъджа (Баните), населено изцяло от мюсюлмани, такси били налагани върху жито, ечемик, ръж, царевица, овес, кошери, памук, зеленчукови градини, плодове, лозя, пасища, тръстикови земи, земи за паша, кошари за овце, тютюн, актове на собственост, както и нередовни данъци.

Снимка: Казанлък 1877 поглед от североизток

През 1515 г. населението на Казанлък вече е нарастнало от 55 на 158 домакинства (790 човека). През тази година Казанлък за пръв път се споменава вече като град, а не като село. Събираният данък също е нарастнал – от 3573 на 17613 акчета. Във вакъфа на Умур Бег са регистрирани бозаджийница, магазин, мелница и баня, чиито приходи отиват за издръжката на „учителска къща“ в центъра на града.

През 1530 година градът има 150 домакинства (750 човека). Записано е че „центърът на Казанлък е град“. В града вече има кадия (съдия), а в центъра на града се намира пазарът. Споменати са също мелница, дванадесет магазина, бозаджийница, две овощни градини, една баня и джамия, намиращи се в градския център.

През 1541 г. са оформени четири махали в Казанлък. Техните имена са: Джамия, Мусалла, Ашъклар и Тюркмен. В първата махала е имало 93 домакинства, във втората 69, в третата 53 и в четвъртата 21. Общо 236 домакинства с население 1180 човека. През тази година събираните данъци са в размер на 18906 акчета.

Снимка: Казанлък – Тракийската гробница

Според османо-турските регистри съставени между 1572 и 1594 година няма нарастване на броя на махалите в Казанлък. Общият брой на домакинствата обаче нараства на 443, а на хората на 2200. Най-голямо нарастване на броя на хората има в махала Тюркмен. Предполага се, че там са заселвани колонисти юруци идващи от областта Анатолия в Мала Азия.

В заключение може да се каже, че за установавянето и развитието на Казанлък през този период важна роля е играла фондацията на Умур Бег, син на Саруджа паша. Казанлък постепенно израства от малък вакъф, село и град към център на община. Административно нахията Казанлък е принадлежала към Чирменския санджак. В този санджак са били включени казите Чирмен, Йениджеи Загра (Нова Загора), Казанлък, Йениджеи Чирпан, Хаскьой (Хасково) и Текфурдаг. През XV и XVI век документално не са отбелязани смесени села в Казанлъшко. Християните и мюсюлманите са живеели в отделни села с център на общината град Казанлък. През следващите столетия това обаче се променя, като вече през XIX век имаме значителен брой смесени селища в долината.

Източник: Николай Вапирев

Снимки: Ретро Фотогроника на България; Николай Вапирев

Още Новини