Кучешки живот

Кога кучетата лаят и кога угодничаво скимтят

Ами, защото точно в разлайването, в голяма степен, се вписват другите две теми „PR между информацията и манипулацията“ и „Ако на клетката на слона пише „бивол“ трябва ли да вярваме на очите си?“.

Всъщност има и още един въпрос: „Защо кучето маха с опашка? Защото кучето е по-умно от опашката си. Ако опашката беше по умна, тя щеше да го размахва.“

Точно с това просто логическо съждение започва един от най-добрите примери, и може би един от най-лесните начини да си обясним значението на израза „Да разлаем кучетата„. Това е филма на Бари Левинсон с едноименно заглавие, заснет през 1997 година, по романа на Лари Бенхарт – „Американски герой“ и с участието на Робърт Де Ниро и Дъстин Хофман.

Как се разлайват кучета?

Изразът „Да разлаем кучетата“ стана популярен, разбира се, от превода на заглавието на филма „Wag the Dog„. Въпреки, че някои могат да поспорят по превода на заглавието, изразът е ясен – да вдигнеш шум, да привлечеш с нещо вниманието, да създадеш паралелна реалност и така да отклониш вниманието от нещо наистина съществено.

Представете си огромен правителствен скандал. Управляващите нямат адекватни отговори, а и не могат вечно да се крият. Тогава има нужда от Spin Doctors, които така да извъртят ситуацията, че и самите властимащи да повярват, че са честни и компетентни.

Така започва и самата комедия.

По-малко от две седмици преди президентските избори на САЩ избухва скандал, който заплашва да осакати шанса на досегашния президент да бъде преизбран. Преди инцидента да е постигнал необратими щети, в Белия Дом пристига Конрад Брийн (Робърт Де Ниро), който е известен с умението си да манипулира политиката, пресата и най-вече американския народ. Предугаждайки реакциите на медиите, Брийн умело отвлича вниманието от скандала, като създава по-голяма и по-интересна история – война. С помощта на Стенли Мос (Дъстин Хофман) прочут холивудски продуцент, Конрад Брийн събира изключителен кризисен екип, който да режисира световен конфликт, какъвто никога не са виждали.

В първо лице сюжетът е малко налудничав. Някакъв самозван тип с неугледен вид е викнат при други такива на тайно място в Белия дом да спасява шанса за втори мандат на президента на Съединените Американски Щати. Налудничав но не чак толкова. Едно от местата където PR е масова практика и където това е професия с над сто годишна практика е точно САЩ. Място на политика, капитали, различни лобита… „страната на неограничените възможности“, и е съвсем нормално тези възможности да са неограничени във всички посоки.

Президентът на САЩ е въвлечен в секс скандал подобен на този от реалността с Бил Клинтън и Моника Люински. Секс скандал, който сериозно вреди на имиджа му.

А какво е това имидж?

Имиджът е ако не всичко, то е почти всичко.

Имиджът е начинът, по-който дадена организация или личност е виждана от другите (в случая избирателите). Това е формираната у другите представа за външен и вътрешен облик. И ако имиджът е лош, то много вероятно съществуват проблеми.

В този случай макар и Президента да има перфектна рекламна кампания (каквато е тази във филма: „Никога не сменяй коня насред състезанието“), той няма да се радва на високи изборни резултати поради лошите неща, които се говорят за неговата личност. И обратното – ако имиджът му е добър, то тогава хората ще гласуват независимо какъв е, защото вярват в него.

Когато „царят на манипулацията“ както е представен Конрад Брийн, Кони започва своята кампания по изчистването на имиджа на Президента, той не се интересува дали наистина е имало секс скандал с момиче от Зелените бригади, дошло на посещение в Белия Дом.

Малко след като е извикан в Белия Дом хора от екипа на президента донасят най-новия видео клип, създаден от екипа на главния опонент. Скандалът с момичето още не се е появил в медиите но от опозицията са създали вече оръжие, заредено със амуниции от скандала.

Клипът показва входа на Белия Дом, чува се гласа на президента да пее песничка за малки момиченца: „Какво биха правили момчетата без малките момиченца…“. Става ясно че противниковият лагер не „спи“. Дори се появява нотка на съмнение, че може да имат и пръст в секс скандала. Определено за клипа, подготвен от опозицията, можем да кажем, че е „Черен PR„.

А какво е „Черен PR„?

В най-общи линии казано „Черния PR“ представлява очернянето на даден обект. Има много доказателства, включително и Архивът на Митрохин, че „Черны PR“ е изучаван и развиван дълги години от КГБ, Черны PR – понятие, използвано в Русия, означаващо поръчкови материали в масмедиите и контрол на съдържанието им с цел манипулация на хората…

В САЩ е известен като Reversive PR – тоест сваля те от достигнатия връх, повлича те надолу. Намира приложение в разузнавателните ведомства на развитите страни и се използва с цел дискредитиране на имиджа и репутацията на определени държави, общности и групи.

Типичното при черната техника е, че, веднъж хвърли ли се сянка на подозрение върху даден обект, тя може да бъде махната единствено от друг ПР и цяла армия адвокати не могат да изчистят името на даден обект, засегнат от „Черен ПР„, както би го направил един добър PR специалист.

Друг инструмент в техниката на черното изкуство е инсинуацията. Често се появяват мнения от „неофициален източник“, а информацията е казана „при закрити врати“ и т. н. Интересна подробност е, че при подобни стратегии се ползват често мнения на трети лица – например политици, общественици и други организации.

Каква е тактиката на Кони Брийн?

Умишлено предизвикване на негативен шум около Президента с цел заглушаване на друг по-маловажен, последващо опровергаване и извличане на трайна полза. Първата стъпка в методиката е да се определят публиката (в случая американския избирател), към която е насочено внушението, целта, която да се постигне (втори мандат за президент), времето, в което да се реализира (оставащите две седмици до изборите), и конкретната ситуация (САЩ отива на война).

Всички реални действия и ситуации могат да се формулират по различен начин. Истинско изкуство е фактите да се „боядисат“ в съответната политическа украса, а след това да им се придаде необходимият позитивен или негативен привкус. Най-експлоатираната техника при „Черния PR“ е изборът на факти. „Черният PR“ не може без богата информация. Затова доста често под маските на специалистите се крият добре познати лица (социолози, политолози, военни, хора на секретните служби, историци, математици…)

Конрад Брийн, започва кампанията по изчистване на имиджа на президента на САЩ. Той умело подхвърля на медиите слух, за предстоящи бойни действия срещу държава от Балканския полуостров – Албания.

Защо точно тази държава е избрал опитния манипулатор, той сам обяснява на сътрудничката на президента. Защото е неизвестна за американския народ страна. Избира неизвестна държава за да има пълната свобода да изгради какъвто му е необходим имидж за нея. Изготвя се видео материал, който да говори колко лошо е положението в съответната държава и как трябва да се вкарат военни части, за да спасят мирното население от терористите.

Заснето е младо момиче държащо бяла котка и бягащо по мост на фона на порутени къщи, чуват се сирени, стрелба, взривове. Въпросният видеоклип, създаден от Стенли Мос, е подхвърлен от Кони на медиите. Освен слухове от високопоставени служители на Пентагона, Белия Дом и ЦРУ вече има и видео материали, доказващи слуховете.

И нормално след създадената историята с предстояща войната, фокуса е отправен в друга посока и медиите съвсем забравят за секс скандала. Сега за тях е важно какво ще предприеме Президента, които от участник в секс скандал се превръща в стожер, държащ здраво мира в своите ръце, изкусен дипломат умеещ да лавира ловко в световната политика, човек помагащ на слабите (бабата, от албански произход, на която дава сакото си, за да не я вали дъжда).

Специалистът-манипулатор Конрад Брийн успява да изчисти имиджа на Президента и го превръща в герой. За съжаление, обаче Президента обявява че е решена кризата два дена преди изборите, което автоматично подсеща медиите за стария скандал и се налага „сагата“ да бъде продължена. Стенли Мос добавя ролята на „Героя“, в случая американски войник, останал във вражеската територия. Веднага се написва песен за старата обувка.

Песента е качена на стар лейбъл, записа е състарен, вкарани са шумове, пукане, етикета е придаден автентичен старинен образ, след което плочата е прибавена в колекцията на сенатската библиотека все едно винаги я е имало. Отново се подхвърля мухата на медиите за съществуването на песен, в която се пее за стара обувка и която може да бъде използвана от медиите по повод на останалия в плен войник Шуман, станал по известен като старата обувка.

Идва момента да се замислим наистина ли медиите са толкова лесно манипулируеми и не е ли причината за това непрекъснатото търсене на сензации и сензации, които от своя страна да увеличават броя на консуматорите, което от своя страна увеличава цената на минута рекламно време.

Кони Брийн успява да заличи скандала и изчиства имиджа на Президента на САЩ като използва върволица от хватки, неприемливи за много PR специалисти. Но той самият напомня с разказа си за други военни действия, водени от САЩ, за които информацията е била доста оскъдна или е била направо смешна.

Завършвам спомена за филма с думите на продуцента Стенли Мос към Конрад Брийн, манипулатора: „Никога не се предавай, Кони… Шоуто трябва да продължи.“

А сега от американския, да преминем към българския филм, който всъщност не е и истински филм, а доста нескопосан плагиатски римейк, в който дори кучетата не лаят, а верноподанически скимтят в зависимост от това кой ги залъгва с кокала си.

От години вече, мине не мине месец и до нас стига поредния залп от димки, предназначени да прикрият от публиката нищоправенето по наистина важните за хората въпроси.

Доскоро ролята на кокала успешно бе възлага на досиетата, но от многото глозгане този номер се износи.

После дойде изчезналия доклад на Станишев и табелките на Масларова.

Но и те не можаха да убедят сериозните хора, че се раздава възмездие за злоупотребите на предишната власт.

Погнаха Наглите, но уви – скимтенето почти не се чу до Брюксел.

Когато завърши лова на Октоподи скимтенето се чу поне в Европа.

А пък основанията за искане отстраняването на Първанов са толкова изсмукани от пръстите, че не си заслужава да бъдат коментирани.

Аз лично, а ако не се лъжа и немалко други хора очакват от правителството едни по-различни действия.

Ако някой е забравил, ще напомня някои от причините, накарали хората да гласуват на парламентарните избори наказателно срещу тройната коалиция: неспособността/нежеланието да реформира съдебната система, която вместо правосъдие, често раздава несправедливости; политическите чадъри над престъпни групи и това че властта практически беше техен служител; неравностойните замени на атрактивни гори и земеделски земи; незаконното застрояване на Черноморието и планинските курорти; безобразните кражби от парите на българските и европейските данъкоплатци в земеделието, инфраструктурното строителство, екологичния сектор; източването на ДДС, от който „бизнес“ някои за месеци станах безобразно богати“ пред очите на съседите и служителите си; скъпото, но некачествено здравеопазване; неефективната система за социални помощи с безброй пробойни, през които да бъде източвана.

Ако някой, вече осми месец, след като разполага с цялата изпълнителна власт, все още изпитва затруднения да разкрие схемите за злоупотреби, да идентифицира облагодетелствалите се лица, да посочи ролите на всеки по веригата, да събере доказателства за вината им и т.н., значи не знае какво и как да прави с властта.

Или много добре знае как, но не иска да предотврати злоупотребите, а просто да овладее или смени схемите с други подобни?

Наблюдавайки действията на Борисов и компания от последните месеци, съм принуден да се съглася с оценката на тандема Райчев-Стойчев (с които иначе рядко мисля сходно):

„България, начело с г-н Борисов, сега наистина воюва с близкото си минало. Но воюва само символично, както беше в Полша на близнаците Качински. Ще се преразгледа ли приватизацията (т.е. главната несправедливост и кражба)? Не! Символично ще накажат двама-трима софийски безобразници. А реституцията? Не! Ще се съдим като държава с цар Симеон (и ще загубим делото, помнете ни думата) за гори. Ще поискаме ли отговорност от всички политици на прехода? Не! За повечето няма и да си спомним, други ще се отърват с лека уплаха, може би за пред Европа някой все пак ще лежи (което е съмнително).

Т.е. главният социално-политически смисъл на режима сега е да утвърди основните резултати от прехода. Символното насилие, на което сме свидетели, е всъщност легитимираща процедура. Колкото и да наподобява първобитен ритуал, това символно насилие фактически узаконява завинаги новите отношения на собственост. То е отричане, което същински утвърждава, но вече окончателно!“

Автор: Данаил Парнаров

Още Новини