Култура

10 години между Идеята и Реализацията

Господин Папукчиев, за кратко време Музеят на фотографията стана истински музей, благодарения и на даренията, които получавате от гражданите не само на Казанлък. Как беше поставено началото?

Община Казанлък е много съпричастна на всичко, което се случва. Лична съпричастност ни оказват кметът Галина Стоянова и началник – кабинет на кмета Сребра Касева. Благодарение на това този музей се реализира. Преди да бъде открит музеят има един подготвителен период от 2009 година, когато Сдружението на казанлъшките фотографи, и най – вече Бедрос Азинян започна организация за реализирането на тази идея. Казанлък е едно от местата, които са емблематични за фотографията в България. За фотография в Казанлък можем да говорим още от 1860 – 1870 година. Първият фотограф, който работи изцяло в България е един монах – Хрисан Рашов. Оттогава в Казанлък работят Шнее и Салонников, за да се стигне да съвременната фотография в града – една от най – успешните фотографски групи в България –  „85” и множеството фотографи, които днес  творят в Казанлък. Т.е. тук имаше база, имаше основание да бъде създаден такъв музей.

Последната новина е, че в момента сме в процес на пререгистрация на музея в специализиран музей на фотографията и всичко това, което ние притежаваме като експонати ще премине под егидата на  Министерство на културата

Голяма част от експонатите в музея са дарение, какви са контактите на Музея? Разкажете и за някои по – значими дарения.

Два часа преди да бъде открит Музея през 2015 година, благодарение на няколко фотографа , на музей „ Искра”, на фотопленера „ В Долината на розите”, първият който дари беше Стефан Саранеделчев, който дари една своя книга, в която е описана историята историята на първата жена – фотограф в Казанлък. След това , по време на откриването Явор Попов, председател на Сдружението „ Българска фотографска академия Янка Кюркчиева” подари две табла със снимки на известния казанлъшки фотограф  Георги Георгиев, известен с това, че е първият, който прави военни снимки от самолет над Солун, той прави и първата еротична сесия „ Сатира Нимфа”, организира първия български фотоклуб, който съществува и до днес, организира първото фотографско училище, по – късно именувано „ Юлиус Фучик”. Неговият баща Стоян Георгиев пише първото ръководство по фотография в България през 1898 година, което има и второ издание 1904 година. Екземпляр от това издание бе подарено на откриването от Бедрос Азинян, така че Музеят на фотографията притежава и него. Още на следващия ден след откриването хората започнаха да даряват. Идват, питат, интересуват се какво ни трябва. Не отказваме на никого, може да е и абсолютно компроментиран даден предмет, който ни се дарява, но на следващия път пък се дарява нещо ценно. Всеки ден при нас пристига нещо ценно – снимки, фотографска техника, спомени, литература. Събрахме доста сериозна колекция от фотографска литература.

Едни от най – големите дарители на Музея на фотографията са Спас Димитров и Петя Големанова. Те са семейство казанлъчани, които живеят и работят във Франция. Постоянно ходят по борси, откъдето имаме много ценни неща. Петя постоянно следи в европейските аукциони и намира чудесни неща на невероятни ниски цени, и ги купува специално за нашия музей. Последното и дарение е събрано течение на френското издание „ Илюстрасион” от 1913 година. В него и брой от 15 март 1913 година, в който са публикувани снимки на Генчо Стайнов – казанлъчанин, който снима по време на обсадата и превземането на Одрин. Интересното е това, че „ Илюстрасион” ползва само техни фотографи, а в случая е направено абсолютно изключение, като са публикувани снимки на Генчо Стайнов, при това, на първа страница на изданието е също негова снимка. Тази снимка е много близка като композиция до сюжета „ На Шипка всичко е спокойно”. Това течениее намерено в магазин за антични мебели .

Най – старият фотоапарат, който притежава Музеят на фотографията е също дарение от това семейство. Стерео фотоапарат, много снимки, една дагеротипия от 1860 година, солева фотография, аугминова фотография правена от един от най – известните алхимици на Париж – Диферо – това са също техни дарения. Други дарения получаваме от Австрия, от Италия, страшно много от България. Един такъв експонат е микро денситометър, който ни бе донесен от бивш служител на института по астрофизика. Това е апарат, с който се разгадават плаките, когато се снимат спектрите на звездите или пък се прави експертиза на фотографските материали.

Едно от направленията, в които работи Музеят на фотографията в момента е да събере  и да представи стария Казанлък в снимки, разкажете ни малко подробностиза тази идея?

Албумът ще бъде със заглавие „ Нашият Казанлъкъ”. Всичко тръгна от една стара снимка от 1930 – 1940 година. Иначе, идеята е стара, споделил съм я с кмета Галина Стоянова. Предполагам, че през 2020 година ще имаме и финансиране. Този албум ще включва възможно най – старите снимки на Казанлък до ден днешен. Така ще запечатаме интересни моменти от емблематични сгради, някои от които през годините изчезват. Например, можем да възстановим по снимки цялата улица„ Скобелев”, западната страна на улица „ Искра”, сега търсим снимки от източната и страна, обющарската улица, площада. Притежаваме, може би, най -старата снимка на Казанлък от 1900 година. Така че, призовавам всеки, който има и може да ни донесе такива снимки. Ние ще ги сканираме и ще ги върнем. Във всяко едно наше издание ние пишем кой е източникът на всяка една информация, която публикуваме. Албумът е замислен да бъде с много снимки, с изобилен материал, за да остане за поколенията.

Какво е отношението на младите хора към дарителството, към всичко това, което правите в Музея, към фотографията? По какъв начин ще привлечете децата към това изкуство?

Възнамеряваме да направим една действаща класическа фотолаборатория. Така децата ще имат възможност да видят как от една хартия се появява снимка, да „ помиришат” фотографията . В Музея и сега идват доста деца. Вече трета година едно дете от Карлово е наш редовен посетител, то води и родителите си тук, при нас. Децата проявяват интерес към нашите стари шпионски фотоапарати, които сме експонирали, стари камери. Интересуват се киното. Много интересно им беше, когато в Нощта на музеите бяхме организирали прожекции на приказки за деца от старите диафилмчета. През лятото ще продължим с тази инициатива, ще има прожекции в киноклуба. Ще организираме и курсове по фотография. Много млади хора идват и сега в Музея, помагаме им, сканираме им разни неща, даваме им препоръки, носят фотоапарати, които да им настройваме. Така че, има определен интерес към това изкуство от младите хора, дори някои от тях също даряват на музея стари неща.

Снимки: Слави Славов и Илиян Мичев

Още Новини