Култура

Три ангелски гласа пазят българската съкровищница

Първата награда получи гюмюрджинската носия от Беломорска Тракия. Благодарим на прекрасната Йоана за представянето на носията от ловешко, на която присъдиха трета награда. Другата представена носия беше от с. Долно Луково, с характерното забраждане “кокуда” с черна, копринена “скепа”.

Съставът се създава през лятото на 2014г. в гр.Казанлък. Изпълнява автентичен и обработен фолклор от всички фолклорни области. Мисията му е вдъхването на живот на малко популярни обработки за триглас и четириглас на големи композитори като Филип Кутев, Стефан Кънев, Николай Кауфман, Кирил Стефанов, Стефан Мутафчиев, Стефка Кушлева, Красимир Кюркчийски. Членовете на групата живеят и работят в гр.Казанлък и околията, но нито един от тях не е кореняк Казанлъчанин.

Певците са обединени от общата цел за връщането на фолклора към звученето му през златните години на миналия век, когато големите певци и композитори го качиха на световните сцени.

Съставът има както тригласни, така и двугласни и солови изпълнения. Важна част от представянето на трио „Калина” са костюмите, като целта е те да бъдат максимално автентични. Носиите, с които певиците са облечени са или от бабите и роднините им, или издирени от продавачи на автентични такива, като тенденцията е всяка да разполага с поне 2 костюма.
Приятели на състава са и много местни музиканти, свирещи на български народни инструменти като кавал, гъдулка, тамбура, гайда, с които са имали съвместни участия и които обогатяват и допринасят за автентичността на звученето.

Като заговрихме за автентичност, тази година триото заедно с Антон Гудов и приятели, не изневери на традицията и представи изложбата  АВТЕНТИЧНИ БЪЛГАРСКИ НОСИИ, която се проведе от 27 май до 02 юни в Исторически музей „Искра“ Казанлък. Казанлъчани и гостите на града имаха възможност да разгледат частната колекцията от експонати.

В нея бяха включени  общо 35 носии, редки и автентични, женски и мъжки, обхващащи всички етнографски области на България. Посетителите имаха възможност да разгледат одежди от Плевенския регион, Банат, Гюмюрджина – преселници от Беломорска Тракия, Македония и уникална Казанлъшка носия. Един от акцентите на събитието бяха накитите от от 19-ти и 20-ти век.

Носиите от които се състой колекцията са били грижливо събирани от тях през годините. Всяка една одежда е ярък пример за родолюбие и традиция, изработена ръчно, от домашно тъкани платове преди повече от 90-100 години. Някои от тях дори и по-стари, шити през 19 век от по-груби домашни платове и бродирани с вълнени, естествено багрени конци.

Интересни са и различните техники, които са използвани в изработването на носиите.  Такива например са: декорирането с копринен или сърмен конец – “бикмѐ”, с която са украсявали носиите от Родопите, “фъкането” на престилките от тракийско, шиенето с игла на дантели – кенѐ, ажурените дантели от видинско, тъкането със сърмен конец при северняшките и кюстендилските престилки, богатото украсяване на мъжките и дамските носии с вити гайтани и други.

 

ТРИ МОМИ – Картина на Владимир Димитров – Майстора. Любим персонаж от картините на художника са жените от кюстендилско, облечени в традиционната за района носия. Носиите и картината бяха част от изложбата.

 

 

 

 

 

 

Тази прекрасна носия, характерна за жителите само на китното белослатинско село Бърдарски геран – преселници от областта Банат (Австро-Унгария), беше показана в изложбата АВТЕНТИЧНИ БЪЛГАРСКИ НОСИИ. Повече за банатските българи, техния бит и носии може да се научи и в музея в с. Бърдарски геран.

 

 

 

 

Носия на преселници от Гюмюрджинско, Беломорска Тракия. Характерни за носията са гахтанът от вълнени ресни както и накитът от беломорски миди – каури, носен на сватбата.

 

 

 

 

 

 

Един от акцентите тази година е носията от с. Елхово, Казанлъшко. Характерни за тези стари носии са ризите с тъкани ръкави и поли.

Още Новини