Култура

Артистът, който извайваше музикални образи не само на Сцената, но и в Живота

Набор 1939-ти… Дали е случайност, или не, но част от родените през тази година са хора, свързали живота си с културата и изкуството на Казанлък.

След примата на сатирата Гълъбина Михайлова и всеотдайния културен деятел и общественик Веселин Шивачев, ред е да уважим още една знакова за града ни личност – Петя Павлович. За жалост, преди 12 години тя напусна този свят, но ни остави спомена за  своето дело, за своята любов и отдаденост на хоровото певческо изкуство; спомена за един изключителен талант, професионалист, творец, педагог; за една обаятелна и интелигентна жена, която заразяваше и увличаше след себе си малки и големи казанлъчани, участници в хоровите състави на нейната уникална рожба –  ХОРОВАТА ШКОЛА при читалище “Искра”.

На 28 септември 2019-та Петя Павлович щеше да навърши 80 години.     Сигурно щеше да има юбилейни чествания, почести, цветя, поздравления – искрени, и не дотам… Но щеше да бъде обградена с любов и внимание от хората, които обичаше и които я обичаха, от деца и внуци, от ученици и колеги, от своите хористи…

Целият живот на Петя Димитрова Цанева – Павлович е свързан с музиката. Още 10-годишна започва да учи пиано при Лили Апостолова. Напредва изключително бързо и талантът й съвсем скоро е оценен. След като завършва гимназия през 1957-ма, съвсем млада, е назначена за щатен преподавател в Детската музикална школа, макар и без музикално образование, което предизвиква недоволство сред някои от “факторите” в града. Но и много изказват възхищението си от нейните безспорни качества – музикантите Д. Кавлаков, Л. Апостолова, Хр. Иванов, Флоренция Русчева, директорът на Пионерския дом Янко Русев. Петя работи като хонорован корепетитор, а по-късно и като хормайстор в читалищната оперета. Висока оцененка за работата й дава маестро Христо Иванов, допринесъл изключително много за развитието на музикалния живот на Казанлък в средата на миналия век. За нея той казва: “Петя притежаваше две много важни качества – усет и рефлекс за ансамблово музициране и много бързо справяне с материала.” Иванов вижда, че тя има интереси и към дирижирането, и решава да опита – предлага й да подготви оперетния хор за постановката на операта “Марта”. Петя се справя блестящо: “За първи път получих хора напълно готов!” – споделя Христо Иванов. Младата музикантка е акомпанятор и на хоровете на завод “България”, ОЗ “Фр. Енгелс” (“Арсенал”),  завод 13 (“Капрони”).

През 1962 г. е приета за задочна студентка в Теоретичния отдел на Българската държавна консерватория, която завършва през 1967 г. Неин преподавател по хорово дирижиране е Васил Арнаудов – магьосникът-диригент, оставил диря в хоровото дело в България, а за младата Петя той е Учителят. За него тя казва: “Всеки човек в живота си има един истински учител, който му е дал много. За мен това е Васил Арнаудов. И аз искам много да му благодаря!…Считам се за продукт на педагогическите, музикантските, гражданските внушения на моя Учител!”

И друг велик българин, и то казанлъчанин, следи и оценява развитието на Петя Цанева – композиторът и общественик акад.Петко Стайнов. Той е приятел на баща й, Димитър Цанев,  и е чест гост в дома им. Неговият усет е безпогрешен и той пръв вижда у малкото, будно и талантливо дете бъдещия голям музикант.

Когато идва време и в Казанлък да се създаде градски хор, каквито вече има в България, именно Петко Стайнов предлага на градското ръководство Петя Павлович за диригент на този състав.  Годината е 1966-та. Пеещите деца на Казанлък са подбрани и през есента са първите репетиции. Активната дейност започва в началото на 1967 г. и тя се смята за рождена година на Градския пионерски хор. Много бързо хорът се нарежда сред най-добрите (от София, Варна, Добрич, Русе, Пловдив) и много скоро в музикалната критика се появяват ласкави отзиви за изпълненията на състава и за неговата млада и много талантлива диригентка.

Пет години след Пионерския хор, Петко Стайнов “подсказва”, че е време и за смесен градски хор. Ръководителите на Казанлък започват да търсят диригент “отвън” – от Габрово, Хасково, Варна, но никой не е склонен да започне “от нулата” на ново място. И акад.Стайнов решава да ангажира с тази отговорна задача отново Петя Павлович. Тя вече е доказала качества и възможности – нейният детски хор е сред най-добрите в България. Предлагат й, не й налагат! И Павлович приема и това предизвикателство. През 1972 г. Градският смесен хор е факт. В него се включват най-вече опитни хористи от профсъюзната самодейност (тогава всяко предприятие има хор). Затова и този колектив напредва много бързо и съвсем скоро е определен от специалистите като един от водещите смесени хорове в България.

Междувременно са създадени още два състава –  Хор на чавдарчетата (1968), който да подготвя попълнения за Детския хор, и Хор на момчетата (1971).

Но между детските хорове и големия смесен хор липсва свързващото звено – юношите. И през 1976-та се създава и последната формация от голямото хорово семейство – Юношеският смесен хор. Това е съставът, който най-бързо напредва и само два месеца след създаването си има вече успешни изяви. Много скоро е обявен за най-добрия младежки хор у нас.

В репетиционните зали на читалището вече се събират стотици пеещи хора – от 6-7-годишни деца до лелки и чичковци по на 50-55 години. Репетиции има всеки ден, всяка вечер; различни формации, различни ангажименти, но еднакви амбиции – да са сред най-добрите, не само в България, а и по света. И с един неуморен диригент Петя Павлович, главен художествен ръководител на Хоровата школа.

И така, за по-малко от 10 години в Казанлък се ражда нещо невиждано, нещо непознато, но изключително: седем хорови формации (Детски хор “Искра” – голям и камерен състав; Смесен хор “Петко Стайнов” – голям и камерен състав; Хор на чавдарчетата, Хор на момчетата и Юношески смесен хор), изпълнили със съдържание едно ново явление – ХОРОВА ШКОЛА. Най-грандиозното дело в творческата биография на Петя Павлович. Всяка от формациите е нейна рожба, отгледана с много желание, всеотдайност, грижи и ОБИЧ. Школата е едно явление в музикалния живот на Казанлък, България, че и цяла Европа. Когато се кажеше Хорова школа се разбираше Петя Павлович и обратното: името на Петя Павлович се свързваше неизменно с Хоровата школа.

За първи път за Школата говори акад. Петко Стайнов – “бащата” на хоровото дело в Казанлък. На 10 март 1977 г. в читалището се чества неговият 80-годишен юбилей. След тръжествения концерт и поздравленията, развълнуваният юбиляр споделя: “Хоровата школа при читалище “Искра” е вече факт. Със своя талант, дарование и усърдие Петя Павлович е едно явление в нашия музикален живот – не само в Казанлък, но и за хоровото изкуство в страната. Пазете Петя Павлович! Помагайте й в голямото дело…”

Хоровата школа изнася два самостоятелни концерта в софийската зала “България” – най-престижната концертна зала у нас: на 15 април 1978 г. и на 5 декември 1981 г., за които оценките са красноречиви – суперлативи: и за изпълнителското майсторство на хористите, и за изключителния талант на младата диригентка.  А мненията са не на кого да е, а на едни от най-ярките представители на българското музикално изкуство и критика – диригенти, композитори, музиковеди.  Ще цитирам само някои от отзивите за Петя Павлович: диригент със свой собствен стил, с невероятна трудоспособност и енергия, със силна любов към делото, с което се е заела; диригент с творческа фантазия, със забележителен принос за развитието на нашата хорова култура; творец с буден, търсещ и неспокоен дух, с артистична нагласа, чувствителност, интелигентност, амбиция; артист с тънка художествена чувствителност, който извайва музикалните образи, прави ги въздействащи…

Неуморният труд и успехите на Петя Павлович са оценени по достойнство, и за 24 май 1980 г. тя е удостоена със званието “Заслужил артист” – “за големи заслуги в хорово-певческото изкуство”.

Съставите, ръководени от П.Павлович, пътуват много – за участия в различни музикални форуми, и у нас, и зад граница. Печелят награди, възторжени отзиви от жури и публика, аплодисменти; разнасят певческата слава на Казанлък и България. В много европейски страни са се радвали на казанлъшките “славеи” – Унгария, Гърция, Италия, Германия, Финландия, бившите Съветски съюз, Югославия, Чехословакия.

Многобройни са успехите на съставите, но ще отбележа само най-значимите – Детски хор “Искра” печели две първи награди на Международния хоров конкурс “Бела Барток” – Дебрецен, Унгария с максимален брой точки; хорът е световен вицешампион в конкурса “Нека пеят народите”  на БиБиСи – Лондон; златен медалист от Международния хоров конкурс – Варна; Смесен хор “Петко Стайнов” е отличен с най-голям брой награди на конкурса “Гуидо д`Ареццо” – Италия: специална награда за фолклор, купата на конкурса – за дамската формация на хора, а двата състава са удостоени с атестати за най-добро изпълнение на съвременна музика.

Именно интересът и специалното отношение на П. Павлович към съвременната музика и творчеството на авангардните български и чужди автори е една от отличителните черти на творчеството й. Нейните състави са едни от малкото, които изпълняват модерната по звучене и изключително трудна съвременна музика, а Петя Павлович има славата на отличен интерпретатор на тези творби. Много наши композитори пишат пиеси за съставите на Хоровата школа и знаят, че те ще бъдат изпълнени перфектно и ще предизвикат възторг сред публиката – и у нас, и в чужбина.

И още нещо – маестра Павлович винаги търсеше предизвикателства. В историята на Хоровата школа има няколко творби, които изискваха на сцената да има повече от един състав: “Магнификат” за троен хор а капела от Миколай Зиелински и “Литургия за децата, убити във войните” от Микис Теодоракис. Те се изпълняваха от Детски хор “Искра”, Смесен хор “П. Стайнов” и Юношески хор – около 200 души!

И в годините, които прекара извън Казанлък, Петя Павлович работи със състави, с които демонстрира своя диригентски почерк: в София – формация “Кантус” при БНТ и хор “Морфова-Прокопова”; в Перник – хор “Темелко Ненков”; в Хасково – хор “Родна песен”. Успешни нейни рожби (освен Хоровата школа) са Нов академичен хор “Св.св. Кирил и Методий” при СУ (1992 – 1997) и  Хорова школа “Св.Параскева” – с детски  и младежки състав (от 2000 г. до смъртта й – 17 май 2007 г.).

Името на Петя Павлович ще остане в историята на казанлъшката култура с изключителните успехи на хорово-певческото изкуство в нашия град; с новаторския й дух,  инициативност и стремеж към съвършенство. Казанлъчани обичаха Петя, радваха се на нейните успехи, препълваха залите за концертите на нейните хорове. А за своите хористи – и малки, и големи, тя беше мама Петя; диригент и учител, авторитет и приятел, взискателен и безкомпромисен творец, с когото бе удоволствие да се работи. А ние, които израснахме в детските и юношески формации, днес сме хора, успешни, реализирани, с отношение към истинските ценности – и в живота, и в изкуството. Голяма роля за това има Петя Павлович!

Но… животът върви, поколенията се сменят. Голяма част от нейните най-стари хористи вече “пеят в небесния хор” и сигурно тя ги дирижира! А за много хора на средна и по-млада възраст името на Петя Павлович не значи нищо, дори не са чували за нея и нейната дейност. За това, при всеки повод трябва да припомняме, да повтаряме дори, за онези наши предшественици, на които Казанлък трябва да е благодарен и признателен.

 Делото на Петя Павлович продължава нейната дъщеря – проф. Теодора Павлович: преподавател по хорово дирижиране в Музикалната академия и в Софийския университет; диригент на Софийски камерен хор “В. Арнаудов”; автор на публикации в печата и радиоводещ; вицепрезидент на Световната хорова федерация и на Europa Cantat; член на международно жури на редица наши и световни  хорови конкурси; изключителен професионалист, диригент с международно признание; лектор в специализирани курсове у нас и в чужбина; гордост за родния Казанлък.

Ваня Златанова

Още Новини