Далечната Азия се превръща в близка дестинация с кадрите на Минко Михайлов

В Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства бе представена втората самостоятелна изложба на един от най-награждаваните български фотографи- Минко Михайлов. Във фотоизложбата си „Азия“, той ни пренася в Камбоджа; Мианма; Лаос; Виетнам; Филипини; Тайланд и ОАЕ.

Още от пръвия досег с експозицията, включваща 39 творби- пейзажи, портрети и репортажни кадри, тя ни завладява с колорита и магията на Южна Азия. Кадрите впечатляват с красотата на случайно запечатания момент, който съдържа миг от живота протичащ в различни точки на света. Те приковават вниманието със своята документалност и ни запознават с културата и народопсихологията на различни народи, за да разберем, че макар географията да ни разделя, можем да намерим много общи неща, които да ни сближат.

Минко Михайлов е запален пътешественик. Страстта му към фотографията се ражда по време на неговите странствания по света. С любознателност и усет към необичайното, той успява да предаде собственото си усещане за местата и хората, които среща по време на своите пътешествия. Благодарение на професионалните му кадри, той ни предава това усещане, за да си тръгнем с чувството, че самите ние сме били там.

Любовта на Минко към приключения се съчетава прекрасно с фотографския му талант.  Биолог по образование, за него природата и животинския свят са неизчерпаем източник на вдъхновение. Предварително набелязва маршрутите на пътешествията си, композицията на кадрите и техниката, с която ще ги постигне. Казва, че по този начин вероятността да изпусне момента е много по-малка. Преди посещението си във Филипините, той си набелязва няколко природни забележителности, които иска да посети. Така се раждат кадрите, на които можем да видим „Шоколадовите хълмове“. Това са стотиците естествени образувания на островите, част от Филипинския архипелаг. В края на сухия сезон /нашата зима/, тези хълмове се преобразяват. Тревите им стават естествено кафеви, а джунглата, която ги заобикаля остава зелена. Автора ги нарича „шоколадови топки в зелено море“. Там живеят едни от най-малките примати в света- филипински дългопет. Нощен хищник с огромни очи, изключително несъразмерни с тялото му, което може да се побере в човешка шепа.

Освен животни и природни пейзажи, Минко снима и човешки портрети. Впечатляващи са снимките на „момичета с дълги вратове“. Те представят една вековна културна традиция от Мианмар, която в едно от племената се счита за белег на красотата и благородие. Произхода на този странен обичай възниква от една стара легенда.

На пръв поглед, местата и обектите, които ни гледат от кадрите на фотографа, ни се струват далечни и непонятни, но ще се учудите, колко бързо могат да се стопят всички граници и различия. В Камбоджа свързват България с киселото мляко, което там е на голяма почит. Изненада за Минко е, за колко близка приемат нашата страна виетнамците. В образователната система на Виетнам са заложени стихотворения за България- за българската роза, за Карлово и Казанлък.

Не ни учудва твърдението на Минко, че фотографията създава приятелства. И още повече, свързва на пръв поглед крайно далечни култури, стопява границите между континентите и отваря очите ни за един напълно нов свят – света погледнат през обектива на фотоапарата.

Експозицията на изложбата ще бъде изложена до 28 октомври и ще очаква всеки посетител, който иска да се потопи в загадъчната и енигматична Южна Азия.

 


 

loading…