Христо Генев открива „РазЛИЧЕН“ на 12-и декември в Казанлък

Вчера организацията “Европа Ностра” и Институтът на Европейската инвестиционна банка публикуваха технически и финансов доклад, в който излагат план за опазването и развиването на паметника на старопланинския връх Бузлуджа. През тази година монументът попадна в класация на 7-те най-застрашени обекти на културното наследство в Европа.

Докладът е съставен на базата на тридневно експертно проучване на място, проведено в периода 26-28 септември тази година. По време на проучването делегацията от европейски специалисти по културно наследство и финанси е посетила паметника на Бузлуджа и се е срещнала с представители на Министерския съвет, Министерството на културата и община Стара Загора.

Според експертите “паметникът на Бузлуджа е уникално архитектурно постижение” и “шедьовър на архитектурата и занаятите, който представлява интерес за Европа поради историческата си значимост, специфичните си характеристики и многото потенциални възможности за използването му в бъдеще”.

Целта на плана за опазване на монумента е възстановяването на паметника. За целта той първо трябва да бъде върнат в безопасно състояние, което да дава възможност да бъде използван. След това на монумента ще бъде вдъхнат нов живот чрез организирането на културни и туристически посещения и други видове събития – семинари, концерти, изложби. Паметникът няма да бъде възстановяван до оригиналния си вид, а ще бъде адаптиран за нови начини, по които може да бъде използван. В доклада се обръща внимание и на това, че монументът трябва да бъде опазен от политизиране в бъдеще.

В момента паметникът на Бузлуджа е държавна собственост, а отговорност за поддържането му носи община Стара Загора

Министерският съвет трябва да прехвърли собствеността на паметника на държавната администрация, включително отговорността за осъществяването на проекта и на бъдещото му управление. Най-вероятно е това да бъде Министерството на културата, а други варианти са община Стара Загора или община Казанлък. Не е препоръчително той да става частна собственост или да бъде отдаден на концесия, защото по този начин няма да има директен контрол върху бъдещата употреба на паметника.

Междувременно паметникът трябва да бъде обозначен като паметник от културното наследство с национално значение и да бъде защитен от българското законодателство.

Планът предвижда да бъдат планирани и предприети спешни действия за предпазването на паметника от по-нататъшно влошаване на неговото състояние и той да бъде подготвен да посреща посетители безопасно. Минималното изискване е сградата да бъде направена водоустойчива, за да през покрива и прозорците да не влиза вода, която да нанася допълнителни поражения. Трябва да бъдат извършени основни действия по почистването и обезопасяването на сградата – демонтирането на елементите, които представляват риск, спешен ремонт на мозайката, слагането на прозорци и ремонтирането на покрива.

В доклада се казва, че този спешен план за действие вероятно може да бъде осъществен и финансиран от българското правителство възможно най-бързо. Преди това е добре да се направят необходимите стъпки, за да бъде оценено сегашното състояние на сградата и да се намерят най-добрите решения за нейното минимално съхранение. Според европейските експерти, съставили доклада, цената на тези спешни действия ще бъде около 500 хил. евро.

Следва проучване, което да развие концепция за архитектурен дизайн в зависимост от бъдещата употреба на паметника. Тя трябва да мине през обществено обсъждане. В доклада се препоръчва да бъде обърнато внимание на концепцията за дизайн на фондацията “Проект Бузлуджа”, в която се набляга на креативни, интерактивни и иновативни форми на употреба на паметника.

Проучването трябва да включва

  • бизнес план;
  • анализ на възможните рискове;
  • oценка на въздействието над околната среда;

Докладът препоръчва прагматичен подход, в който да е запазен духът на оригиналната концепция, като междувременно сградата бъде модернизирана, за да отговаря на съвременните стандарти. Комунистическите символи трябва да останат като част от историята, без да бъдат възвеличавани. Презентацията на паметника, неговата история и интерпретация, които се предлагат на посетителите, би следвало да показват, че тези детайли в дизайна нямат за цел да промотират социалистическия период, а да го включат в по-широкия контекст на българската история в последните две столетия. И накрая, стъклен асансьор трябва да дава възможност на посетителите да се насладят на гледката към Стара планина от покрива на паметника.

  1. Предварителната стойност на проекта е изчислена на 7.5 млн. евро.
  2. Междувременно така ще бъде осигурявана работа на около 600 души годишно.
  3. Според доклада работата по възстановяването на монумента би трябвало да бъде завършена за период от около 4-5 години.

Възможно е проектът да бъде осъществен чрез някой от Европейските структурни фондове – най-вероятно по Европейския фонд за регионално развитие или по Кохезионния фонд. Ако българските власти са готови да управляват и дофинансират проекта, JASPERS (консултант на ЕК, Европейската инвестиционна банка и ЕБВР по големи инфраструктурни проекти) са готови да предоставят безплатно техническа помощ за подготвянето на формуляра за кандидатстване.

В доклада се казва и че ако Министерството на културата се захване с проекта за Бузлуджа, би следвало с европейски средства да бъде разработен и един по-амбициозен проект за целия Национален парк-музей “Шипка – Бузлуджа”. Освен с опазването на паметниците и на природата в парка този проект би могъл да включи система за превенция от пожари, нова туристическа инфраструктура и промотирането на парка като част от международните туристически маршрути.

“Европа Ностра” са на мнение, че опазването на паметника на Бузлуджа би отбелязало “възраждането на една иконична забележителност, намираща се в забележителна атмосфера, и би предложило чудесни бъдещи перспективи на културно, туристическо и социо-икономическо равнище”. Според тях този проект би могъл да стане добър пример за бъдещето на други занемарени артефакти от социалистическия период както в България, така и в цяла Източна Европа.”