Казанлъшки поет изобрети вокално стихосложение
Излезе от печат най-новата книга на казанлъшкия поет Румен Денев със заглавие „Вокалното стихосложение“ (Университетско издателство „Паисий Хилендарски). Редактор на книгата е доц. д-р Красимира Чакърова, а художник – Стефан Христов. Книгата излиза, след като ръкописът спечели конкурс по Програмата на Община Казанлък за финансиране книги на казанлъшки автори и важни за Казанлък издания през 2019 година. „Вокалното стихосложение“ е изследване, което хвърля светлина върху „лабораторията“ на поетическата метафония от гледна точка на твореца, като по този начин е направен опит да се потвърди тезата, че звукописът е съзнателна творческа стратегия. Представени в резюмиран вид, изводите от изследването са, че звуковата организация на стиха, включваща метриката, римата, алитерацията, асонанса, паузата, цезурата и прочие, е външна форма на поетическата реч и има за роля психосоматичното сугестивно въздействие. Звуковата организация сама по себе си няма понятиен смисъл, а е средство за вдъхновяване на читателя (слушателя) при възприемане на съдържателните образи-мисли.
Румен Денев твърди, че вокалното стихосложение е ново изобретение, неизползван досега принцип на акцентна метафония, която се превръща в организиращ фонетичен механизъм при поетическата реч. Според казанлъшкия поет въздействието на последователно ударените еднакви вокали в сингматичния ред, тяхното редуване и монотонно отекване в паметта на читателя (вокално ехо) има сугестивни цели, каквито са целите на метриката, римите и алитерациите, на метафонията въобще, което е своего рода легофонична „партитура“ за времевия поток на поетическата реч при такива характеристики.
„Сами по себе си гласните звуци нямат смисъл като отделни фонеми, но тъй като могат да се асоциират с определени междуметия, то външната звукова форма при вокалното стихосложение става вътрешна по асоциативен път – заради емоционалните препратки“, подчертава Румен Денев.
Като илюстрация на приложението на вокалното стихосложение в поетическата практика авторът е приложил в края на книгата своята „Математическа поема“.
Петър МАРЧЕВ
