Изложба 200 години казанлъшките розотърговци Папазови в Музея на розата

Постерна изложба, посветена на 200 години на розотърговската дейност на казанлъшкия род Папазови е експонирана в Музея на розата в Казанлък. Тя представя историята на рода и приноса на фамилията за признанието на българското розово масло на световния пазар.

В изложбата са включени 19 постера, в които се разказва за историята, дейността и кои точно са Папазови. В нея е обхваната дейността на розотърговската къща на Папазови от самото и основаване до приключване на дейността и.

Изложбата е създадена по инициатива на Община Казанлък, като в нея са включени архиви за рода и дейността на рода Папазови притежание на ИМ „Искра“ и  Музея на фотографията в Казанлък, Държавен архив  – Пловдив, Художествена галерия – Сливен, Исторически музей – Горна Оряховица, Държавен архив – Смолян, Исторически музей – Самоков. В проучването на рода Папазови и подготовката на изложбата участва и един от наследниците на рода – Дончо Папазов.

Експозицията ще остане в Музея на розата до 3 февруари 2021 година и ще бъде един от акцентите в отбелязване на 120-годишнината от създаването на ИМ „Искра“.

Кои всъщност са Папазови, къде водят корените на именития казанлъшки род, как се заражда идеята за създаването на розотърговска къща „Папазови“ ?

Родовата памет сочи Копривщица като люлка на фамилията, дала изявени учители и свещеници. Някои изследователи посочват данни, че през 1820 г. Дончо Папазов основава първата българска розотърговска къща със седалище Казанлък. Папазов продава закупено и свое розово масло на съдебния чиновник Мехмед Караферли. Мускалите преминават през няколко посредници, докато стигнат до пазарите, от което губят само производителите.

Дончо Папазов е роден в Мъглиж, където баща му е свещеник, обработва малки розови градини. Набраният розов цвят изварява в няколко казана. Прекупува розово масло от дребни розопроизводители, което продава на панаирите в Сливен и Казанлък, и на чужди търговци.

През 1858 г. синовете на Дончо, Димитър и Ботьо Папазови наследяват основаната от баща им търговска къща „Дончо Папазов и синове“. По-късно я превръщат в най-голямата българска розотърговска фирма през Възраждането. Много бързо дейността има нараства и братята се насочват към производство на собствено розово масло. За розоварната на Дончо Папазов, австро-унгарският  пътешественик Феликс Каниц пише: „Пред мен бяха показани всички стадии на дестилационният процес. Освен от тяхната простота аз се възхищавах от пъргавината на жените, които са само тук заети.“

До Освобождението на България братя Папазови наемат работници. Пътуват до Цариград и Европа. Конкурират се успешно с чуждестранните посредници, като изместват арменските и турски търговци в износа на розово масло. В началото на 70-те години стават монополисти в търговията с розово масло в Западна Европа и САЩ. Братя Папазови допринасят за отстраняване на прекупвачите, от което българските розопроизводители увеличават доходите си.

Фамилията проявява впечатляващ търговски нюх и разнообразява дейността си за да гарантира печалбата си. Папазови притежават складове в Казанлък. След построяването на железопътна линия  Ботьо  Папазов закупува в Стралджа имоти до гарата, където построява складове и открива кантора за износ на зърно. Чрез фирмата „Хофман и Херцдорф“ в Лайпциг, Папазови внасят вълнени и памучни тъкани.

Участват пряко в борбата за създаване на независимата Българска Екзархия (1870г.).  По-късно влизат в изборното общинско ръководство. Папазови вземат дейно участие в хода на Освободителната Руско-Турска война 1877-78 г.  През 1878 г. Папазови участват в църковно-народния събор за избора на новият български Екзарх Йосиф I на мястото на отказалият се Екзарх Антим I. Димитър Папазов (1835 – 1902) е избран за Народен представител в Областното събрание на Източна Румелия през 1880 г. и за Народен представител в Третото Великото народно събрание през 1886 г. Д. Папазов е кмет на Казанлък през 1879 – 1880, а Стефан Папазов –  през 1922 – 1923 година.

През 1889 г. след завръщането си в България, от емиграция в Цариград и Париж, Димитър Папазов основава в Казанлък Индустриално акционерно дружество „Розова долина“ със задача построяване на текстилна фабрика „Розова долина“.

През 1892 г. Антон /Андон/ Папазов, родственик на фамилията, създава в Пловдив Първата българска парфюмерийна фабрика. Същата година на Първото българско изложение в Пловдив, фабриката на „А. Папазов“ получава златен медал. По-късно продуктите ѝ са отличени на: световното изложение в Анверс,  Белгия през 1894 г., световните изложения в Париж през 1900 г., в Сейнт Луис, САЩ през 1904 г. и в Лондон през 1905 г.

Фамилията на Папазови през годините осъществява изключителна дарителска дейност както за жителите на град Казанлък, така и за други градове в България. Димитър Папазов дарява 42 000 лв. за строеж на болница в гр. Казанлък. Папазови са дарители на църкви в родния си Казанлък. През 1931 г. Андон и Стефана Папазови даряват 2 000 000 лв. за построяване на приют в Карлово за деца кръгли сираци.

Потомците на Папазови заемат важно място и в Новата българска история и днес. Евдокия Петева –Филова / р.в Шумен през 1901, почива през  1973 г. в София/ – съпруга на академик Богдан Филов, един от най-добрите български специалисти по тракийска и българска археология. Връзката с фамилия Папазови идва от страна на майка ѝ Неда, която е дъщеря на Ботьо Папазов. Евдокия защитава докторат по философски и исторически науки  в университета във Вюрцбург, Германия. През 1940 г. отпечатва монография за художника Иван Милев.

Дончо Папазов (р. 21.02.1939 г. в София) – околосветски пътешественик и мореплавател, обиколил два пъти света с яхта “Тивия” заедно с жена си Юлия и дъщеря си Яна. Написва четири книги за пътешествията. Под егидата на ЮНЕСКО прави изследвания за хранителните качества на планктона, замърсяването на океаните и поведението на човек в екстремни условия.

Със съдействието на ИМ „Искра“ и Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък

В специално блиц интервю за вестник “Искра” наследника на Папазовия род – Дончо Папазов, изрази съжаление за това, че поради пандемичната обстановка не беше възможно да се състои официално откриване. Той изказа задоволство от изложбата като благодари на Община Казанлък за топлия прием и лично на кмета Галина Стоянова, както и на екипа на Историческия музей “Искра” за перфектната организация и висок професионализъм и лично на директора д-р Момчил Маринов.

 

loading…