Костадин Жеков в “Запознай се с ….”

В новата рубрика ,,Запознай се с….” на Театър ,,Любомир Кабакчиев” и вестник ,,Искра” ще бъде показан пътят на хората, занимаващи се с театър, предизвикателствата и смисълът, който ги вдъхновява да продължават да творят. ,,Какво е театърът? Възможно ли е да говорим за мисия в роботизирания 21-ви век? Успяваме ли да се съхраним като човеци?” Тези и още много други теми ще бъдат част от запознанството.

Костадин Жеков е актьор в Театър „Любомир Кабакчиев“ в Казанлък. 

Светът е толкова шарен и има толкова много професии, чрез които човек да се чувства значим, Вие защо избрахте актьорската професия?

Това е доста дълга тема. Аз от малък се занимавам с изкуство, занимавам се с пеене. Завършил съм музикално училище. И така от първи клас. Две – три години преди да завърша случайно попаднах на една школа в Пловдив. Хареса ми и някак се влюбих в театралното изкуство и…до ден днешен.

Къде беше Вашето начало в театъра и така ли си го представяхте? Кога за първи път излязохте на професионална сцена и какво беше преживяването тогава?

Професионално, може би, в Академията още, в дипломните ни спектакли, когато играехме в Сатирата и в ЦКТ. Това е първото ми излизане на професионална сцена. Чувството да излезеш на сцена винаги е свързано винаги с много адреналин, връхлита те една амалгама от емоции – преди и след края на представлението. Много е интересно. Който не го е пробвал, трябва да го опита.

 Кои са личностите в българския театър, които за Вас са професионалистите, които бихте искал да бъдете – актьори и режисьори? 

Не мога да кажа, на кои бих искал да подражавам, но има ужасно добри актьори и режисьори в България. Много са.

Кои роли сте изиграли до момента в театъра и на какво Ви научиха те?

Ролите, които вече съм изиграл в театъра не са малко. Така смятам, за годините, на които съм. По някакъв начин те ми помагат в житейски план, което е много интересно. Те са някакъв опит зад гърба, да се справяш с нови и нови предизвикателства.

Как оцелява в днешно време българският театър?

На фона на тази година, това е интересна тема. Но нека да изключим, че съществува тази година, смятам, че българският театър се справя добре. Малко по-сложно е в малките градове, но затова сме ние, да помагаме, да направим така, че театърът да съществува.

А какво мислите за днешната театрална публика?

С всеки изминал ден се учудвам, че става все по-млада и по-млада и това е много интересен феномен.

Има ли приемственост в театъра между поколенията, според Вас?

Да, разбира се. Така смятам от личен опит, от това, което съм видял в Казанлък. Не съм имал абсолютно никакви проблеми с по-възрастните от мен актьори. Даже напротив.

Какво бихте казали за съвременната българска драматургия и намира ли тя място в театралните афиши днес?

Българската съвременна драматургия, според мен, намира място в афишите. Мисля, че всяка една драматургия намира място в афишите, стига тя да провокира и да докосва по някакъв начин читателя и зрителя.

Комедия или в драма предпочитате?

Аз харесвам и комедия, и драма. Въпросът е, че повече ми подхожда комедията

Доволен ли сте от това, което правите в Театър „Любомир Кабакчиев“?

Да, доволен съм от това, което правим. С колегите работим страхотно, имаме представления, имаме публика, което за нас е показателно за добре свършена работа.

В спектакъла „Том, Дик и Хари“ играете Хари, що за образ е това?

Хари е един много наивен персонаж, който с желанието си да помогне, все обърква нещата. Интересно е да видиш, как е дин такъв персонаж се справя в реалния живот.

Какво друго сте играли? Върху какво работите в момента?

В „Ромео и Жулиета“ съм принц Парис и Бемволио. С Ованес Торосян направихме две представления…Играя в „Албена“.

loading…