Втора година “Светлинките” творят Колективен роман

“Хроники на глухарчетата” е колективен роман с участието на повече от двадесет деца, като част от тях са и редактори на написаното до тук.

Историята разказва за училищните премеждия на разсеяната поетеса Яна и нейните приятели неудачници, които се събират в група, за да се опълчат на насилниците и силните на деня, в училище.

От втората половина на поетичния роман историята навлиза и в премеждията на децата, които пандемичната ситуация създава.

Планира да  завършиат “Хроники на глухарчетата”  до есента.

Илюстрациите и корицата ще са дело на един от съавторите – Кирил Димов.

***

-Коронавирус! – Някой каза,

в Китай от седмици върлувал,

бил опасен и заразен…

-Но защо да ни вълнува?

Няма никаква гаранция,

че ще стигне до България!

-Яна, грипната ваканция,

от нашия си вирус, стария,

се очертава февруари. –

Каза Бобо и разсмя се.

-Оле, как ме изпревари!

Грипът уж не е опасен,

уж не идва по команда,

а почивката се знае,

/даже в скромната ни банда/,

точно всеки път кога е. –

Миро каза и зарови,

пръсти в буйната си грива.

-Май за плановете нови

време иде и не бива

да изпускаме момента. –

Яна хитро запремижа.

-Ето ви  маршмелоу – мента!

Идеите са моя грижа.

Тя подаде им пакета

Бобо грабна го ухилен,

Тони се посмръщи леко,

Миро пък, като ужилен,

дръпна се по-надалеко.

-Мразя мента, престанете!

-Ментата не е за всеки,

ама вижте, погледнете!

Жаби, гущери, зверчета…

-Стига, Бобо! – каза Тони.

-Я вземете се стегнете!

Оставете ги бонбоните!

Имаме проблем ужасен,

контролното по математика.

-Тук със теб аз съм съгласен,

мисля, пак ще си изпатите,

Яна, Бобо, не сте учили…

-Да, забравихме, така е,

но каквото да се случи,

знам дилемата една е –

двойките за да поправя

трябват няколко шестици…

-Повече недей забравя!

Все пак сме и ученици. –

Каза Тони недоволен,

но Яна сякаш се отнесе,

погледът й див и волен,

към свободата се понесе.

 

Така контролното направи,

разсеяна и без желание,

да се опита да се справи,

но я спаси от наказание,

Миро, който бе решавал

задачите на двете групи.

Яна видя го как минава

покрай чина й, нещо тупна

на топка точно под носа й.

Тя го разтвори и се сепна,

преписа бързо, а гласа й

звучеше ясно, в миг не трепна,

когато заяви: „Готово!”.

Предаде теста осъзнала,

че спасена е отново.

-Цялата си пребледняла. –

Засмя се Миро в коридора.

-Благодаря ти! Задължена

към теб съм, като много хора.

-Бе удоволствие за мене.

–Засмя се Миро. – Без умора,

дори без стотна затруднение,

реших задачите…  – Хей, хора! –

Бобо имаше умение,

да прекъсва лесно всеки.

-Вярвате ли, че приключих?!

Гласът му весело отекна.

-Преписах, лесно се получи!

Цяло чудо, бях до Тони…

-Ясно, тъй е много лесно.

-Миро, ти кажи купонът,

къде ще е, но питам честно?

 

И забърбориха щастливи,

че заедно са се спасили,

а Тони, че са пакостливи,

да каже не намери сили.

Миро покани ги на пица

щастлив, че отървал е Яна,

от нова двойка. „Тук шестица,

тя  ще получи!” Тъй и стана.

 

Междусрочната ваканция,

която беше само ден,

стана грипна и с гаранция,

така светът е подреден,

да продължи поне дузина

дни на свобода и радост,

а грипът от Китай премина

в Италия. – Това е гадост! –

Разпален Бобо обяви.

-Китайците изяли нещо,

май прилеп, тъпо е нали?

-Не се пали така горещо!

Това не наши са беди. –

Подхвърли Тони и добави.

-Класната ме убеди

с Яна дуо да направим,

да учим всеки ден задачи.

-Това е вярно. – кимна Яна. –

-По всичко „шест” и „пет” съм значи,

но видиш ли едно остана,

по математика съм „тройка”.

-Да зубриш извънредно, плачааа! –

Извика Бобо. – Нямам двойки.

-Четворка имаш и не плачеш,

но казахме, че сме комбина.

Умни сме и ще се справим. –

Миро проблема не подмина.

-Това не бива да забравяме!

Отличникът е уважаван

от възрастните, обществото…

Това е важно, заслужаваме

да вземем всичко от живота.

 

Ваканцията мина бързо,

поучиха и поиграха.

Хлапетата, като отвързани

по улиците често бяха.

Но не щеш ли „карантина”

някой  изрече и повтори,