Недялка Раева в “Запознай се с ….”

В новата рубрика ,,Запознай се с….” на Театър ,,Любомир Кабакчиев” и вестник ,,Искра”. ще бъде показан пътят на хората, занимаващи се с театър, предизвикателствата и смисълът, който ги вдъхновява да продължават да творят. ,,Какво е театърът? Възможно ли е да говорим за мисия в роботизирания 21-ви век? Успяваме ли да се съхраним като човеци?” Тези и още много други теми ще бъдат част от запознанството.

Недялка Раева е от Червен бряг, от две години работи в Общински театър „Любомир Кабакчиев“ , а сега започва трети сезон. През 2014 година завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Светът е толкова шарен и има толкова много професии, чрез които човек да се чувства значим, Вие защо избрахте актьорската професия?

Когато бях тийнейджърка не знаех точно с какво искам да се занимавам, но се случи така, че в училище имаше театрален проект. Направиха кастинг за училищен мюзикъл, видях обявата и реших да се явя на този кастинг. Оказа се доста интересно за мен, много ми хареса. В този период от живота си започнах дасе осъзнавам като личност и да се замислям какво искам да правя в живота си. Тогава осъзнах, че това е моята професия, че това ме кара да се чувствам добре, щастлива и осмисля ежедневието ми.

Къде беше Вашето начало в театъра и така ли си го представяхте? Кога за първи път излязохте на професионална сцена и какво беше преживяването тогава?

За първи път на сцена излязох през 2016 година, още бях студентка в НАТФИЗ. Участвах в един танцово-театрален спектакъл, който беше предизвикателство за мен, тъй като аз не съм се занимавала с танци, но режисьорът беше гледалнашия клас, хареса някои от колегите, идвика ни и много се радвах, че участвам в този спектакъл, защото беше нещо ново за мен, накара ме да предизвикам себе си в различна сфера, тъй като аз завърших „куклен театър“, а той няма нищо общо с танците. Тогава бях много развълнувана. Танцувахме различни стилове. И оттогава смятам, че тази искра не е угаснала.

 Кои са личностите в българския театър, които за Вас са професионалистите, които бихте искала да бъдете – актьори и режисьори? 

За мен думата професионалист важи за всеки, който си е спечелил това уважение, чрез ролите си. Аз по принцип гледам да не идолизирам никого, да нямам идоли в живота, но смятам, че има доста добри български актьори. Например, Койна Русева за мен е много интересна актриса. Още много имена има, разизбира се. Като режисьор много харесвам Явор Гърдев. Реших да спомена именно тях двамата, защото смятам, че имат различен повод в изкуството и излъчването на работата им е много интересно, иновативно, свежо, съвременно.

Кои роли сте изиграли до момента в театъра и на какво Ви научиха те?

В танцовия спектакъл, който вече споменах съм играла, след това дипломните спектакли в НАТФИЗ. Преди това бях в актьорската школа на Петър Върбанов, където също имам няколко роли. В Ямболския куклен театър имам един спектакъл с Бисерка Колевска. И в театъра в Казанлък – „Предградие“, „Том и Хари“, „Албена“, „Калигула“, „Ромео и Жулиета“. Всяка роля ме е научила на нещо различно. Аз съм от хората, които постоянно се опитват да си дават сметка къде са в живота и да научават по нещо ново във всеки един проект, в който участват – и като актриса, и като личност. Бих могла да кажа, че определено са ми дали различно самочувствие. Най- малкото заради разнообразието на спектаклите. Те са много различни един от друг – куклени, драматични, танцови, музикални…А като личност смятам, че например „Предградие“, ми даде различно самочувствие. Вече след този спектакъл, въпреки че ролята ми там не е голяма, работата ми с Ованес Торосян и целият процес, който имахме, ме накара да се почувствам много по-спокойна като актриса на сцената. В смисъл на това, че аз знам коя съм и защо има значение, че съм аз, а не някоя друга актрисаВ този смисъл,  няма малки и големи роли, има малко и голямо влияние на актьора за спектакъла. Последната пиеса, която беше поставена в нашия театър е „Ромео и Жулиета“, за която смятам, че ми помогна да се променя като личност. Разбира се промяната не става бързо. Става постепенно, но ми напомня за едни въпроси, които ме вълнуваха. Винаги съм се опитвала да бъда добра с хората, да им помагам, дори на хора, които не са ми особено близки. Зададе ми един въпрос, как ти ставаш по-добър човек. Не съм си го мислила, поне до този момент, но в „Ромео и Жулиета“ добротата на персонажите е много саможертвена, което е в пълен разрез с нашето егоистично ежедневие и ме накара да се замисля, аз докъде съм прекрачила своя собствен егоизъм и какво е ценното в наши дни.

А какво мислите за днешната театрална публика? Младите хора ходят ли на театър?

Да, младите хора ходят на театър, особено в нашия театър има все повече млади хора, които посещават нашите постановки. Има за съжаление обаче публика, която не е особено добре възпитана, но се коригират тези моменти. И по този повод мисла, че е добре човек по-често да влиза в театралния салон, в театралното пространство и да им асъображението, че все пак не е на кино или вкъщи пред телевизора