Култура

Още нещо за Розата

Многобройни нации, големи градове, богати царства, могъщи династии са изчезвали от лицето на земята лицето на земята, а едно, на пръв поглед най-обикновено цвете не, се е повлияло от превратностите на историята. Достигнало е до нас от древността винаги наричано „Царицата на цветята“. Това е розата, символа на красотата. Стотици поети на почти всички езици са я възпявали като такава, много художници са я рисували, архитекти са я вплитали в изкуството си.

Митологията приписва на розата странен мистичен произход. Редят се легенди след легенди. Например, че при раждането на богинята Венера, от утробата на майка й изпаднали семена на роза, които вълните изхвърлили на брега на морето. От тях веднага разцъфтяла ухаеща роза в храст за да напои с приятен мирис въздухът наоколо, които Венера трябвало да вдиша за пръв път.

Според друга сега едно младо момиче на име Розалия, още в най-ранна възраст било обречено от майка си да служи да служи в храма на богинята Диана. Когато пораснала Розалия не се съобразила с оброка на майка си защото се влюбила в прекрасния Симедор, с когото решили да се оженат. Когато двамата влюбени застанали пред олтара богинята Диана, така се разгневила, че превърнала момичето в бодлив храст. Но веднага храста се окичил с ароматни цветове които Симедор жално галел. Той нарекъл цветето Розалия в памет на любимата си. Същата легенда разказва още, че цветовете на розата най-напред били бели, като сняг. Но веднъж богинята Венера бягаща от яростта на Марс след смъртта на любимия й Адонисий, се убола на розовия трън от кръвта й цветовете на розата станали червени и такива са до днес.

Въображението на турците не достига далеч за произхода на розата. Тяхната легенда е, че произхожда от сестрата на Мохамед. Християните са й отредили място в рая. Те почитат розата още като символ на девствеността. Въпреки, че първите християни отричали пиршествата, в римската империя където розата е била неизменен спътник, както и киченето с венци от рози, розата е запазена в един католически празник наречен „Шума Мария“. Във време на процесията в този отдел, аромата на цветето се смесва с аромата на тамяна в кадилниците насочени към светите дарове. Розата се чества още при католиците с тъй наречената „Златна роза“, която папата поднася всяка година на някоя известна личност.

Розата живее и под покровителството на селфите и джуджетата в скандинавската митология. Една тамошна легенда разказва, че четири входа водели към прекрасна градина с рози. Щом се затворят вратите на градината никое живо същество не трябва дори да се опитва да откъсне розов цвят, защото ще му се случи нещо много лошо. Царят на джуджетата Лорен обяснява, че късането на рози през нощта е светотатство защото розовите градини са любимото място за срещи на самодиви.

Омир споменава за розата в VIII в. преди Христа, а в V в. Херодот описва роза с много силен и приятен аромат цъфтяща в Македония в градините на Мидас в Бирмион. Розата е известна и на едонците особено в областта на Филипи /днес между гр. Драма и гр. Серес в Гърция/

Източните народи често възпяват розата в стихове. В Зенд-Авеста се казва, че това цвете не е имало бодли докато не се появил богът на злото Ариман. Същата идея защитава и Св. Василий един от най-знаменитите християнски църковни отци. Според него при сътворението на света розите нямали бодли. Такива им се появили когато хората започнали да се развращават.

Окичването с венци от рози също е древен обичай, свързан предимно с различни пиршества. Гърците и римляните кичели с розови венци статуите на Венера, Хера, Флора, Химена. Нерон настоявал при пиршества от шадраваните да блика розова вода, постилали леглата с розов цвят, розовото сладко ползвали за усилване на апитета.

Историята на розата е стара, колкото света…

Лилия Димитрова

/Из книгата на Иван Манолов – „Потекло и развой на розовата индустрия в България“, София, 1900 г./

Още Новини