Скулпторът, който извая Светите братя, че дори също и Альоша

За част от гилдията на пловдивските художници той е първи председател на съвременното дружество. Все още някои от възрастните жители на Павел баня и Тъжа помнят освещаването на паметниците му на Христо Ботев и на падналите във войните. Помнят го хората от родното му село. За мнозинството от нашите съвременници обаче, дори за голяма част от по младите му колеги, той е малко известен.
Иван Топалов е роден на 23 юли 1906 г. в село Търничене, Казанлъшко в семейство на земеделци. Средното си образование завършва в Казанлъшкото педагогическо училище през 1923г. През есента на същата година се записва в Държавната художествена академия, където учи скулптура в ателието на проф. Жеко Спиридонов. Състудент е с Мара Георгиева, Васка Емануилова. Тук той се сприятелява с популярния вече Иван Милев. Завършвайки Академията, през 1929г. създава релеф над входа на строящата се в София жилищна кооперация “Хан Крум”, който е първото му произведение в синтез между архитектура и пластика. През следващата година заедно с Ненко Балкански откриват съвместна изложба в Казанлък. Една година учителства в Тополовград. Там той представя своя камерна изложба от малки пластики и акварели.

През септември 1931г. се завръща като преподавател по рисуване в Педагогическата гимназия в Казанлък. Следва запознанството му с Димитър Чорбаджийски – Чудомир и Станю Стаматов. През пролетта на 1932г. Иван Топалов започва работа върху паметника на Кирил и Методий за двора на гимназията. В основата на идеята му стои обобщеният израз на популярната иконографска схема, чиято пластична разработка той иска да внуши – от една страна святостта на образите, а от друга – историческата сила на духовната им мисия.

След завършването на гипсовия модел той е представен, а увлечените в начинанието му ученици събират из целия град медни съдове за отливането на монумента. Така за Празника на славянската писменост в Казанлък се открива първият в страната ни паметник на славянските просветители. През същата година на Топалов е възложено създаването на бюст-паметник на хоровия диригент и композитор Емануил Манолов, за чието място на издигане последователите му са избрали парка “Тюлбето”.
По политически съображения в края на 1933г. Иван Топалов е уволнен. Заминава отново за Тополовград, където е назначен за учител в прогимназията. Следващите девет години от живота му са посветени на скулптурата и публицистиката. Моделира малки по формат фигури от глина, гипс и камък, а за паметника на падналите във войните 1912-1918г. в с.Тъжа, Казанлъшко създава композицията “Очакване”/1934/. Той е сред учредителите и редакторите на вестниците “Изток” и “Сакарско ехо”. След 1945г. Топалов се установява в Пловдив. Назначен е като гимназиален преподавател по рисуване, а по-късно – в Института за учители. Учителската дейност на този пестелив на приказки творец предопределя съдбата на редица бъдещи талантливи художници. Сред неговите ученици са художниците Георги Божилов, Кольо Витковски, Христо Стефанов, Петър Григоров и др. От 1945 до 1953г. е председател на Дружеството на южнобългарските художници и творчески секретар на Групата на пловдивските художници.

През 50-те години творческата му дейност става по-динамична. Тя върви по три направления. Оформя се цикълът от жанрови композиции, който след време ще нарече “Селяни”. В него развива най-любимите си теми – тези за хората, свързани със земята: косачи, орачи, овчари, поливачи, гайдари, изселници и т.н. Второто е посветено на възрожденски дейци и революционери, на обичани от него композитори, писатели, художници и общественици. Една своеобразна галерия от образи събира с годините неговите портрети на Захари Стоянов, Страхил войвода, Георги С. Раковски, Захари Стоянов, Цанко Комитата, Христо Ботев, Александър Стамболийски с тези на Иван Вазов, Златю Бояджиев, Емануил Манолов, Петко Стайнов, Йоаким Груев, арх. Желязко Стойков и т.н. Третото направление е свързано със създаване на паметници и участия в оформлението на мемориални комплекси. Социалните му пристрастия намират реализация в редица антифашистки композиции, сред които „Паметник на антифашиската борба” в с.Суходол, Пловдивско, мемориалният комплекс “Антонивановци”, участието му в завършване паметника “Альоша” в Пловдив и др. Автор е и на редица декоративни пластики, които намират място в парковата украса на Пловдив.

Онова, което характеризира най-общо личността и твореца Иван Топалов, е неговата изключителна енергичност и работоспособност, умението му да намира естествен и лаконичен израз на вълнуващото го. Няма жанр на скулптурата, в който да не се е изявявал. Най-прочувствени и въздействащи са творбите, в които събира представата си за житейските корени на българина, за връзката му със земята. А те, за жалост, са най-малко популярната част от творчеството му /изключая паметника на Св.Св. Кирил и Методий/. Именно те бяха в основата на ретроспективната експозиция, която авторът представи през 1981 и 1982г. в Пловдив и Казанлък. Следващата и последна негова изложба е през 1986г. С нейното организиране Пловдив отбелязва 80 годишнината на скулптора.
Иван Топалов умира на 5 януари 1989г. в Пловдив.
През 2006г. Пловдивската художествена галерия отбеляза 100 годишнината от рождението на скулптора с изложба от негови произведения.
Негови творби притежават Националната художествена галерия, градските галерии на Пловдив, Казанлък, Стара Загора, Пазарджик, Габрово и др.