Сава Драгнев в “Запознай се с ….”

В новата рубрика ,,Запознай се с….” на Театър ,,Любомир Кабакчиев” и вестник ,,Искра”. ще бъде показан пътят на хората, занимаващи се с театър, предизвикателствата и смисълът, който ги вдъхновява да продължават да творят. ,,Какво е театърът? Възможно ли е да говорим за мисия в роботизирания 21-ви век? Успяваме ли да се съхраним като човеци?” Тези и още много други теми ще бъдат част от запознанството.

Сава Драгнев е актьор в Общински театър „Любомир Кабакчиев“ от три години, на 24 години е и е родом от Русе.

 Светът е толкова шарен и има толкова много професии, чрез които човек да се чувства значим, Вие защо избрахте актьорската професия?

Когато завърших 12 клас  много се чудих, какво искам да стана. Единствената професия, която ми дава възможност да съм всичко на този свят е актьорската, затова и избрах нея от всички други възможности в този живот. Свободата и ролите, които имам там, и хората, в които се превъплъщавам, ме накараха да избера тази професия.

Къде беше Вашето начало в театъра и така ли си го представяхте? Кога за първи път излязохте на професионална сцена и какво беше преживяването тогава?

Началото ми в театъра беше, когато бях на 14 години, в театрална школа в родния ми град Русе. Това еше моят първи досег до театъра. Беше много интересно и вълнуващо, записах се на шега, но после останах насериозно. Не знам дали беше това, което съм очаквал.

Участието ми на професионална сцена беше с театър „Любомир Кабакчиев“ в представлението „Самодива“, което все още играем за наше голямо щастие. Това начало беше по-хубво отколкото си представях. Никога няма да забравя, когато на премиерата, след поклона, директорът ни Димитър Кабаков ме представи пред публиката дошла да гледа представлението. Тогава се почувствах като в свой дом.

 Кои са личностите в българския театър, които за Вас са професионалистите, които бихте искал да бъдете – актьори и режисьори? 

Много са професионалистите. Хубавото в нашия театър е, че има много актьори и актриси, с различен диапазон на способности. Не мога да отделя няко конкретен, защото мисля, че всеки може да те научи на нещо и има какво завземеш от него.

 Кои роли сте изиграли до момента в театъра и на какво Ви научиха те?

Всяка една роля тук, в театъра бих казал, че е благодатна. С всяка една рола съм израствал както в личен план, така и в професионален. Не бих казал, че съм играл много роли, но мисля, че за краткия период, в който съм тук, успях да изиграя достатъчно роли и се надявам още толкова да изиграя, и повече.

Как оцелява в днешно време българският театър?

Не бих казал, че оцелява, защото не мисля, че е на привършване. Относно трудностите в театъра, справяме се с желание, любов най-вече, към това изкуство, и благодарение на публиката.

А какво мислите за днешната театрална публика?

Благодарен съм на тази публика, защото забелязвам един растеж на хора, които ходят натеатър, които се интересуват, обичат и знаят, какво търсят.

Младите хора ходят ли на театър?

Да, младите хора ходят на театър.

Има ли приемственост в театъра между поколенията, според Вас?

Конкретно мога да говоря за нашия театър, защото само тук съм бил. Тук по-опитните колеги помагат на нас, младите, и ако не бяха те, може би нямаше да се справяме.

 Какви бихте казали за съвременната българска драматургия и намира ли тя място в театралните афиши днес?

Харесва ми, че в момента се пише в различни жанрове пиеси, т.е. не са само драми или комедии, а и фантастика дори. Определено българската драматургия намира място в театралните афиши, което е много хубаво. Харесва ми, че започват вече млади автори, тепърва пробиващи в професията , да бъдат поставяни у нас.

Има ли роля, която на всяка цена бихте искали да изиграете?

Да, всяка една роля.

Доволен ли сте от това, което правите в Театър „Любомир Кабакчиев“?

Работим усърдно, много, с голямо желание. Бих казал, че когато работя, се чувствам щастлив, защото тези хора са ми като второ семейство.