Култура

След бума с “Формулата на ТЕО” Николай Василев представя и “Високо” с Александър Иванов

Николай Василев: На 30-ти ноември аз лично ще отбележа хеттрик, защото има три мои филма, които се показват на различни места. Филмът за Александър Иванов ще се излъчи от 17:30 ч. по БНТ1 в предаването  „Умно село“. В същия ден имам две прожекции в Пловдив, на които входа е свободен и ще присъствам лично за среща със зрителите.

Интервюто: Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!

Отново ще ни представиш вълнуващ герой в новия си филм  „Високо”. Това е фотографа Александър Иванов, който преди времето на дроновете прелетя България с мотоделтапланер и засне за първи път аеро-снимки от цялата страна.

Благодаря на съдбата, че съм се родил в Казанлък, а там в историята назад, както и сега, винаги е имало вълнуващи хора. След филма „Формулата на Тео” за Теодосий Теодосиев, златния физик на България, ми се искаше да разкажа на повече хора и за още един невероятен човек закътан в казанлъшката долината – фотографа Александър Иванов. Той е любопитен не само като артист, но и като личност. Над 20 години лети с мотоделтапланер и с парапланер и има натрупани повече от 500 часа във въздуха с фотоапарат в ръцете си.

Става изключително популярен покрай проекта „360 градуса България” – едно начинание на „Списание 1“ и на Асен Асенов. През 2007 г. в София гостува знаменитият френски фотограф Анри Бертран, който поставя изложба на моста на влюбените пред НДК с аеро-фотография от целия свят. В тази изложба няма нито един кадър от страната ни. Паралелно на това събитие и може би като отговор на липсващите кадри, от „Списание 1“ предлагат на Сашо да облети и да заснеме България от птичи поглед. Това се случва 2008 г., когато все още няма дронове и това е едно доста трудно и дори рисковано начинание. За разлика от френския фотограф, Сашо няма зад гърба си огромен екип, яка летателна техника с обиграни летци и огромен бюджет, но има вдъхновение и ентусиазъм и на ръба на лудостта приема предложението. Преди това той има известен опит с летенето, но няма достатъчно натрупани кадри за цяла изложба. Летял е само на отделни места, които са по-скоро в района около Казанлък.

Налага се да се лети в четирите посоки над географията. Взима образите отгоре на планини, реки, езера и море… Но също така и някои екологични теми от поръчителите, които изискват поглед отгоре на места, като рудници, хвостохранилища и заводи с отровни пушеци… Така година по-късно се появяват едни от най-причудливите и запомнящите се картини на България отгоре. 120 от най-добрите аеро-фотографии са подбрани и се показват на открито в София, Варна, Пловдив и Бургас, а публиката, освен невероятните кадри, чете и текстове на Радмила Младенова, разказващи кратки истории от местата на всяка снимка.

Какво те накара толкова време след тази изложба да направиш филм?

Следях работата на Сашо, с трепет и голям интерес години наред. Виждах неговите изложби във времето, една от които е изключителна поредица наречена „Отражения” от 30 диптиха, обиколила цяла Европа. Имам всичките му албуми, които са издавани през годините –  „България от птичи поглед”,  „Пирин”, „Дунава”… За мен той е творец със световен мащаб, и ако имаше само малка доза от нахалството на съвремието, щеше да е много по-познат и титулуван. Но може би, за да летиш трябва да си лек и да не си полепен с всякакви неща, които са част от заземяването. Успял е да се предпази от съблазните на себевеличието. Самата му физика дори е издължена и лишена от излишества. Може би носи нещо, което е от друго време и това го кара да не губи от достойнството си. Снимахме в тракийските гробници и си говорихме, че ако има прераждане той със сигурност е бил тракиец, защото усеща много близко тази култура и отношение към живота. За траките знаем, че имат по-друга концепция за света, затова са плачели, когато някой се ражда и са празнували, когато някой си отиде от този свят. Това е някакъв техен полет над гравитацията на този свят.

Ако трябва да обобщя, защо след толкова време избрах да го снимам… Може би, защото при всичката му популярност никой не го беше снимал за нещо по-сериозно и по-голямо. Тайно си мечтаех да настъпи за мен такъв момент. Той оставаше една тайна, за която исках да разкажа на повече хора. Мен много малко неща ме възхищават, но това, което той прави, наистина ме кара да се издигам над земята.

Къде снимахте филма и има ли други герои в него?

Снимахме основно в Казанлък и околията. Седмица подред ставахме около 4 часа всяка сутрин. Когато пристигахме на местата за снимки, ни посрещаха изключителни природни картини, „диви” коне, ята птици, мъгли и божествена светлина. Жалко че нямам сили редовно да ставам толкова рано… Изпускам уникални пърформанси на природата, които са повече от нашето човешко изкуство.

Влизахме в гробниците на траките, където се докосвахме до тяхната култура и ценности. Влязохме и в една друга гробница, от времето на комунизма – „чинията“ на Бузлуджа. Там Александър е направил невероятен кадър преди години. Когато са видели от National Geographic този кадър, са дошли на място, да се уверят, че е истински. Ходихме като сизифовци в коритото на пресъхнала селска река да събираме камъни и като икаровци излитахме от казанлъшкото летище с мотоделтапланери. Е, аз не летях, операторът Борислав Георгиев летя, а аз му стисках палци от земята.

Харесва ми, когато правя портрети, да преобладава монологът и да се говори в първо лице. Затова освен Александър и неговите снимки няма други герои… Участва само природата и призракът на една изсечена гора. Но няма да разкривам за нея, защото това е сюжетна изненада във филма.

Особено ме радва  „съвпадението”, че този месец Сашо празнува юбилей и това, което направихме заедно, ще бъде един подарък от сърце. Не толкова като признание, защото той няма нужда от него, а по-скоро споделен полет. Опит да погледнем на нашето малко човешко съществуване отгоре, там от където ни гледа Творецът. Когато човек промени мащабите си, тогава може да осъзнае кое е важно и кое е само един камък. Камък, привързан за тялото, който ни държи в подчинение на малките радости на съществуването, но не и на Живота. Върнах се ободрен и с нови гледни точки. Надявам се част от тази енергия да се предаде и на зрителите на филма. Отгоре се появи и заглавието  „Високо”, за него е виновна Антоанета Бачурова, продуцента на „Умно село”.

Освен със снимките си, с какво друго те впечатли твоят герой в неговата житейска история?

Александър е типичният творчески типаж, който по нерационален начин, избира да прави изкуство пред богатеенето и евентуалната битова стабилност. На 23 години получава от сестра си като подарък първия си фотоапарат и от тогава е запленен от идеята да снима. По късно завършва в Бургас  „Каучук и пластмаса”, следват опити за работа по специалността, както и по-късно опити за бизнес. През цялото време обаче  „нелегално” продължава да снима. В един момент осъзнава, че истински щастлив се чувства зад обектива и изоставя всичко, което го отдалечава от страстта му. Иска се голяма сила да избереш да бъдеш, вместо да имаш… Не е богат на имоти, но е забогатял на творчески случвания. Няма как да не си чешит, за да оцелееш след такъв избор. Той обича това, което прави. Това много си личи от крайния му творчески продукт. Дори докато снимахме, го наблюдавах как гори в действията си. Въпреки че имахме конкретни снимачни уговорки, които все пак трябваше да са доза постановъчни, той забравяше и се отнасяше и си вършеше своето, без да позира или да се съобразява с нашата камера. Правилните избори в живота ни явно дават вътрешна сила. Другите избори, които са в следствие на страхове и съображения, се превръщат в компромис, който постепенно разболява човека. Прави го да агонизира, а не да ражда идеи и да се развива. Сашо е открил своето призвание и в това е силата му. Открил е също така и кауза, която да отстоява. Това е за него екологията и той изразява своята социална позиция и послание с изкуството си, в което показва какво малкият човек причинява на голямата планета. Сподели ми малко преди да се разделим, че някои полети могат да променят мисленето и, че неговото отношение към природата е формирано най-вече от възможността да види нещата отгоре. Отгоре нещата изглеждат различно, хората изглеждат дребни, но техните дейности са значими и техните поразии за съжаление се виждат повече. Най-трудно да се издигнеш „над” в мислите си, мисленето се променя най-трудно…

Кога ще се излъчи филмът?

На 30-ти ноември аз лично ще отбележа хеттрик, защото има три мои филма, които се показват на различни места. Филмът за Александър Иванов ще се излъчи от 17:30 ч. по БНТ1 в предаването  „Умно село“. В същия ден имам две прожекции в Пловдив, на които входа е свободен и ще присъствам лично за среща със зрителите. И двата филма са за учители – единият е учител по метафизика, другият е учител по физика.

Първата прожекция е в Държавния кукления театър от 13:30 ч. Тя е на дебютния ми филм „Пътя на Мъдростта“. Той е посветен на Ваклуш Толев, когото срещнах още в първите години на моето обучение в София. Няма да спра да съм му благодарен защото той също е от хората, които могат да те накарат да преодолееш гравитацията и да погледнеш от високо на вътрешния си свят. Щастлив съм, че заснех безценен видеоархив и че успях да разкажа за неговия голготски път и необикновените му идеи, които са един проницателен поглед в бъдещето.

И третият филм, който се превръща в събитие където и да се появи е селектиран в  „Златния Ритон” и ще се излъчи от 17:30 в кино Лъки е „Формулата на Тео“ за вдъхновителя Теодосий Теодосиев.

Още Новини