Войната: Мобилизацията и Доброволчеството

Непознати към момента за широката публика документални снимки и популярни  пощенски картички,  ще видят посетителите на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в изложбата, посветена на 130-тата годишнина от създаването на 23-и пехотен Шипченски полк, която се открива на 4-и февруари.  Изложбата „Войните за България – Балканска, Междусъюзническа и Първа Световна“ е подготвена от снимки и пощенски картички, съхранявани предимно в лични колекции и фамилни архиви. Експозицията ще покаже и документални портрети на командирите на 23-и пехотен Шипченски полк, от създаването му през 1889 г., до разформироването след края на Втората Световна война.

В продължение на няколко месеца Музеят на фотографията извършва активна събирателска работа по откриването на неизвестни снимки от семейните архиви на казанлъчани. В резултат на това, са издирени, дигитализирани и обработени около 200 архивни кадъра, почти половината от които, са включени в селекцията на новата изложба в Музея на фотографията. В отговор на идеята, архивите си отварят десетки казанлъчани. Сред тях – семействата на Петя Големанова и Спас Димитров,  племенниците на Чудомир  Лилия Димитрова и Гергана Гечева, Маргарита и Стефан Папукчиеви, Снежина Манчорова, Трифон Бояджиев, Катя Русева, Виолета Радкова, Милка Владкова и Димитър Димитров. Ползвани са и кадри от архива на семейство Обущарови, както и снимки от фондовете на МФСВИ и Исторически музей „Искра“.

В експозицията са включени и снимки на видния фото-документалист, казанлъчанина  Генчо Стайнов, запечатал събитията от Балканската война. Кадри на Стайнов са част от популярното френско издание L’ILLUSTRATION от 15.03.1913 г., екземпляр от който е сред притежанията на Музея на фотографията в Казанлък.

Изложбата показва целия фронтови живот в периода 1912 – 1918 год. Тя  фото-документира мобилизацията и доброволчеството,  войнската клетва,  славните пехотни атаки „По пет на нож!“, военните позиции с наблюдателниците и окопите, противовъздушната отбрана,  погребенията, молебените за загиналите, полевите кухни, празничните арки, лазаретите, пленничеството. Дори войнишките перални  и следвоенните обущарници за инвалиди, са запечатани от българските фотографи, запазили за поколенията автентичните картини на Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна войни.

Снимки за спомен на безименни офицери и редници, но и на видни личности като Генчо Стайнов и Чудомир, са  останали в семейните архиви на казанлъчани. Голяма част от тях сега  излизат за пръв път пред публиката, в знак на признателност към подвига и саможертвата на българския народ,  опиянен  от идеята за националното си обединение  в годините на войните.  

    

Селекцията включва, както пропагандни пощенски картички, така и популярни по време на войните изображения, повдигали бойния дух на българите. Сред предоставените картички има и такива, които са пътували от фронта до родните места на войниците и офицерите, както и картички с кореспонденция, запаметила в ръкописни редове лични впечатления и изповеди на участниците във войните и техните близки, останали далече у дома.
В изложбата са включени снимки от целия географски спектър на бойните действия в трите войни, в това число, на знаковите за военната ни история места на бойната слава като Одрин с крепостта Айваз баба в Тракия и позициите на „втората Шипка“ – вр. Каймак-Чалан в Македония. Тулча с Добруджанския фронт, обезбългареният  от гръцката армия  Кукуш,  Битоля от 1917 г., Щип, Струмица, Гюмюрджина, се виждат още в кадрите от експозицията.

Легендарният образ на Покорителят на Одрин, полк. Иван Пашинов, заедно с други  запазени  в снимки образи на командири на  23-и пехотен Шипченски полк, са важен акцент в изложбата. Съхранени от техните наследници снимки на командирите – казанлъчани, полк. Димитър Владков и  подп. Димитър Подскочиев,  сега ще бъдат видени публично за пръв път.  В подредбата има и снимки от други военни части на българската армия, както и фотоси от рубежите на чуждите армии.

В специално подредена витрина ще бъдат изложени редки книжни издания, свързани със събитията. Ще могат да се видят и нагръдни отличия на Христо Русев, предоставени от неговият внук, Румен Русев от Казанлък.

Изложбата е част от програмата за годишнината на полка, останал в историята,  най-вече с битката за превземането на Одринската крепост през Балканската война през 1913 г. Програмата за честванията се реализира под патронажа на кмета на Казанлък, Галина Стоянова.

Екипът на музея издирва и още снимки на командирите на 23-и пехотен Шипченски полк, поради установена в хода на подготовката на изложбата, липса на запазени  портрети и фото-архиви за някои от тях, предимно от  периода 1927 – 1941 г. и 1942 – 1944 г.

„Войните за България – Балканска, Междусъюзническа и Първа Световна“,  ще може да бъде видяна до 20-и февруари тази година в Музея на фотографията в Казанлък.