Близо 170 опълченци от Казанлъшко се бият за Освобождението на България

Казанлък и районът му са тясно свързани с Руско-турската освободителна война. Наред с Плевен, Стара Загора, Шипка, Шейново, самият Казанлък свидетелстват за героизма на руси и българи в хода на тази война.

Откъде идва това значително участие на казанлъчани и съпричастност, наред с чисто геостратегическото развитие на войната, в която Казанлък и районът, поради неминуемото си географско положение са неизменно важен фактор?

Идва от една сериозна възрожденска традиция, която сякаш ние винаги осъзнаваме като наследство и постижение на нашите предци. Може би по инерция пропускаме значителната роля, която имат четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа няколко години преди събитията свързани с войната.

През 1868 година това най-добро бойно формирование във възрожденската ни традиция е разгромено окончателно на историческия връх Бузлуджа. Но безспорният героизъм на пленените четници, не само на тези, които геройски посрещат смъртта, остава паметен и много казанлъчани и хора свързани с района свидетелстват за това по-късно. Безпримерното държание на Христо Янъков и Стефан Орешков пред бесилката в Казанлък, на Сава Силов в Стара Загора, много други в Търново и в Русе остават паметни.

В месеците на Освободителната война Казанлъшкият район се радва на един значим стопански просперитет, през 70-те години на 19 век. Много от спомените, които са запазени на участници във войната, например офицерите в Българското опълчение Стефан Кисов и Фьодор Дипрерадович са свързани с това.

Според Стефан Кисов казанлъчани посрещат по време на първото си освобождение 5 – 17 юли 1877 година освободителите с най- добрия тютюн в цялата Османска империя.

Други пишат с нескрит възторг, че районът изобилства освен с прочутите розови градини, с лозя и прекрасни овощни градини. Всичко това на фона на една добра , като цяло, икономическа конюктура на града, което потвърждават и хипотезите напоследък и в съврементата ни историческа наука, че Априлското въстание като прелюдия на освобождението бе изнесено на плещите на имотните хора в държавата: случаят с Панагюрище, с Брацигово.

Опълченците – казанлъчани в хода на Руско-турската война имат своя сериозен принос. Според повечето изследователи, включително и на екип на НПМ „Шипка – Бузлуджа“, близо 170 опълченци са родени в Казанлък или в района, или след Освобождението живеят в този район.

Известни личности извън казанлъшкия периметър са Таньо Гъдев, който става и кмет на едно от селата след Освобождението. Гюдюлев е една известна в Казанлък фамилия, която е с произход от Крън, Мирчо Попов – баща на Константин Попопв и т.н.

Повечето от тях се занимават с основни за онова време занаяти, има и представители на интелигенцията, т.е. ако използваме схематично определението средна класа, голяма част от казанлъшките опълченци са нейни представители.

Най-голям брой опълченци в хода на Освободителната война дават габровци, следвани от градове като Панайгюрище, Казанлък, Калофер, Стара Загора, Търново, София.

Дискусионен остава въпросът с броя на опълченците във всичките 12 опълченски дружини. В предходни години този брой бе 8 хиляди, в последните години той  е 10, дори 12 хиляди опълченци. Това е важно и с оглед последствията след Освободителната война.

Казанлък става един от големите гарнизонни центрове след Освобождението, един от първите центрове на българската земска войска, която е новосъздадена след Освобождението 1879 година. Благодарение на факта, че една или две от опълченските дружини, увековечили името си и в сраженията на Шипка се дислоцира в Казанлък няколко седмици след приключване на военните действия,

Казанлък става един от първостепенните гарнизонни центрове на новото българско княжество. Една традиция, която всички ние усещаме, но не знаем нейния произход.

Всеки, който посещава Паметника на свободата в легендарния Шипченски проход, насочва взор към трите паметни селища , увековечени на три от неговите страни – Стара Загора, Шипка и Шейново. Те маркират символично, а и напълно реално бойното кръщение на Опълчението, неговата най-голяма и важна победа в хода на войната при Шипка, и една заключителна прелюдия също не по-малко кървава, драматична и решаваща от тактическо естество – последното сражение при Шейново, което не само обезпечава окончателното освобождение на Казанлък, но и гарантира тила на руската армия при настъплението и на юг към Одрин и Константинопол.

Голяма част от опълченците, които са вързани по един или друг начин с Казанлък и района, опровергават печално известната традиция, свързана с това, че голяма част от опълчението трудно живеят след освобождението. Голяма част от опълченците в нашия район имат успехи в различни професионални поприща, а и много от тях помагат по различен начин за набиране на средства за изграждането на Паметника на свободата в легендарния Шипченски проход.

През последните години в много от населените места на Казанлъшко се реализират сериозни инициативи свързани с изграждане на опълченски паметници, които кореспондират с паметта на поколенията.