Историята на едно Затворено училище

Село Средногорово, се намира на 12 километра разстояние южно от град Казанлък и на 45 километра от окръжния център Стара Загора. Разположено е на 450 метра надморска височина в северните склонове на Средна гора. Основано е през 1719 година. През целия период на своето съществуване е било и се е запазило като чисто българско село.

През тежките години на османското робство, когато още много малко селища в България можели да се похвалят с училища, в село Казъл-ач-дере / така се е казвало селото до 1906 година/ през 1834 година е основано училището. / Справка №81 на Дирекция „Окръжен държавен архив“ Стара Загора /

Първият учител е бил дядо Христо от град Калофер. По спомените на Чудомир дядо Христо е починал през 1861 година на 60 години. На стари години, понеже бил много беден, станал свинар в селото, за да издържа семейството си.

Първото училище е било в двора на дядо Димо Топалов, под една стара вековна круша. Нова крачка напред е било училището до задната страна на артика в църковния двор.

От основаването на училището до Освободителната Руско – турска война в селото са се изредили 9 души учители:

  1. Дядо Христо от Калофер, който през 1840 година въвел взаимно-спомагателния метод на обучение – най-прогресивният за онова време
  2. Стоян Борът от Казанлък
  3. Койчо Ганчев от Средногорово
  4. Стефан Караджов от Казанлък
  5. Трифон Иванов Остришев от Казанлък
  6. Слави Джобов от Средногорово
  7. Васил Джобов от Средногорово
  8. Йовко Орачев от Средногорово – роден през 1852 година, работил като учител и кмет на селото повече от 50 години
  9. Стефан Христов Нонов – учителствал в село Казъл-ач-дере през учебната 1876 – 77 година. Той създава Ученолюбиво дружество в село Средногорово по подобие на читалище „Искра“ в Казанлък – твърди дългогодишният читалищен деец от Казанлък Гено Дочев.

Първата самостоятелна училищна сграда е издигната през 1869 година. Намирала се е в църковния двор – едноетажна с две ниски прихлупени стаи. През 1870 година Иван Ятака – председател на революционния комитет, закупил от Матей Преображенски „Тънка книжка“, „Няколко слова за Асена“ и вестниците „Дунавски лебед“ и „Свобода“, и ги предоставил на училището.

През 1871 година в началнтото училище в селото са учили 40 ученици с един учител.

На 28.07.1877 година турският башибозук запалва селото, като изгаря и училището.

През 1887 година даскал Йовко Орачев организира селяните и с доброволен труд построяват ново училище. През 1895 – 96 година в училището се обучавали 133 ученици в пет класа – от първи до пети клас. / Данни „Окръжен държавен архив“ – Стара Загора/

През 1901 година, когато главен учител е бил Костадин Бакалов, наред с дневното училище, се открива вечерно училище в селото, едно от десетте вечерни училища в България. В него се обучавали 40 ученици. Изучавали са български език, история, география, аритметика, практическа геометрия, най-важни познания по физика и народно стопанство. / Данни  – документите на ЦК на БРСДП № 47/19 август 1902 година/

През 1922 – 23 година болшинството от учителите в селото са били местни и вземат активно участие в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание 1923 година.

Поради увеличения брой на децата в селото през 1926 година, когато жителите на селото са били 1586 души е започнат, на стопански начала, строеж на голямо триетажно училище с много голям читалищен салон. Същото се открива през 1928 година и се именува „Христо Ботев“. Съществува и досега.

Започва усилена просветителска дейност в училището и читалището. Много от учениците завършили 3 клас /7 клас/ са постъпвали в Педагогическото училище в Казанлък. До 9.09.1944 година от селото са излезли над 100 души учители, пръснати да учителстват в различните краища на страната. Твърде голям е броят на интелектуалните труженици – инженери, лекари, агрономи, военнослужещи, които подготвя училището през периода на своето съществуване.

По редица причини след 9.09.1944 година миграционният процес не подминава и село Средногорово. Поради чувствителното намаляване броя на децата, училището е в упадък. През 1965 година и останалото начално училище е закрито.

На 1.09.1967 година наново е открито Горско климатично училище с около 100-132 ученици, което просъществува до 1985 година, когато и то е закрито.

В настоящия момент селото няма училище.