Mинало незабравимо

Когато Вярата и Родолюбието се слеят в едно

Общо взето населението в селото е трудолюбиво, пестеливо и с напредничев и предприемчив дух. Към чистотата на жилището, тялото и облеклото са малко нехайни…Става въпрос за наблюдения и мнения на хора посетили селото с проучвателна цел през онези години след трите балкански войни и запазени в  пловдивския държавен архив. Отрицателна черта е завистта, недоверието и несговорчивостта, но те са повече плод на болното покварено време, което е настанало след  войните. Не по-малко повлияват и грубото партизанство, когато се случва родните братя да станат неприятели и даже кръвни врагове. Пиянството е друг порок, който все повече се засилвал и печелел терен всред девствената селска душа и я похабявал. В селото имало 6 кръчми, които се посещавали от стари и млади и се пиянствало до самозабрава, като не са изключени скандалите и още по-лоши последствия. Имало основано младежко въздържателно дружество „Мракоборец”, което макар и още слабо и анемично, достойно пръскало трезва просвета и сеело спасителни и благородни зърна.

В носията на населението нямало нищо особено. Жените носят пола, блуза и престилка, а мъжете потури, аба и пояс. Зиме и лете няма голяма разлика, освен в материята, но се забелязва промяна в облеклото с тенденция към по-напредналите и по-близките до града села. Разликата между неженените и женени е тази, че неженените са малко по-взискателни в носията си, а при жените, омъжените носят по-тъмни цветни дрехи. В семейството все още владеел патриархалният ред, но и жената домакиня е равноправна с мъжа по семейни или домакински въпроси. Не се изключват случаите, където мъжа да е тиранин или пък „Да пее квачка, а не петел”. Обичта към децата е безгранична.

На гурбет не се ходело. Чужда земя за обработване не се намира, защото всеки разполага с малко пространство и сам го обработва. Чифликчийство не е имало. Развъждал се едър рогат добитък, повече за работа. Дребния добитък е бил около 4700 глави и прекарва повече време в полето. Само овцете през зимата, когато падне сняг, се докарват в селото.

Каква е обществено политическата ситуация в първата половина на миналия век, която дава своето отражение и в Средногорово. През този период към 10-15 партии доминират във властта, някои повече, други по-малко. Фактор разбира се е и царската институция. То трябва да си професор по история, за да се ориентираш в многобройните партии…сливания…отцепвания… коалиции и т.н. Международната ситуацията и тази в страната в страната естествено се преплита с личните съдби на хората и в случая и с живота на хората в нашето село. Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война са обезлюдили селото от активно мъжко население в голяма степен. По фронтовете са мобилизирани много мъже. Жените и възрастните, които са останали в село се занимават изцяло с непосилна полска и домашна работа. Особено в края на Първата световна война положението става непоносимо. Сурови и работливи са били местните хора, но на половината от тях брашното свършвало по Нова година, даже и преди нея. Няма хляб. Солта и газта свършват. Сиромашията, гладът и непрекъснатите съобщения за загиналите от фронта, озлобяват и отчайват хората. Жените, получили зловещото черно известие изпадат в ужас.

Средногорово има своите истински герои, дали живота си за постигане на националните идеали. Това са 82-а средногорци и в тяхна чест през 30 – те години на миналия век е изграден великолепен паметник, като за неговото реновиране и осветление са отделени необходимите средства от Община Казанлък. Подвигът и саможертвата на тези хора не е забравен и всяка година на Националния празник 3-ти март, селото се събира да почете паметта им.

На хората в страната им писва да воюват и да се обезличават и обезмислят победите на фронтовете от неудачните решение на политиците по върховете по това време. Следват националните катастрофи…След населението се проправят идеите на възникналата социалдемокрация. Нейни привърженици има и в нашето село. Самата социалдемокрация с идеите си за по-добър живот печели влияние, но това става непосредствено след войните. В селото е имало естествено привърженици на най-различни партии. Знае се, че най-често кметовете са били земеделци, широки социалисти или от демократическия сговор. По инициатива на младежа Стойно Гяуров през 1920 г. в селото се създава организация на Българска социалдемократическа партия – тесни социалисти, която преди това – през май 1919 г. се преименува на БКП /тесни социалисти/, възприемайки примера на болшевишката партия в Русия за перманентна въоръжена борба и установяване на работническо-селско правителство. До 1923 г. БКП т. с. израства като сериозна политическа сила. На няколко последователни изборни кампании печели най-много гласове след БЗНС.

Под натиска на Коминтерна и на радикално настроени леви партийни организации, в началото на август 1923 г. ЦК на БКП взема решение за организиране на възстание против режима на Александър Цанков, като се потърси съдействието на БЗНС. Георги Димитров и завърналият се в България Васил Коларов застават начело на Септемврийското въстание или бунт както го наричат някои.

Земеделската дружба в селото по това време 1921-1923 г. се оглавява от Ганчо Йовков. Същата е създадена през 1910 г., с първи председател Христо Велеолов, който остава такъв до 1917 г. През този период се преминава към едно взаимодействие на комунисти и земеделци, като отговор на преследванията на превратаджиите от 9-ти юни.

Военната организация на въстанието в казанлъшкия край, както в почти цялата страна е недостатъчна и недобре координирана. Нямало е и достатъчна масовост.

Превзета е общината в Средногорово на 20 –и септември, на 21-и и в съседните села за няколко дни. Просто няма как въстаниците да се справят с редовната войска обстрелвала селото. Въстаналите са си мислели, че войската от самосебе си ще премине на тяхна страна, което не се случва  никъде. Хората от селото са изкарани на „Бозалъка”. Местните въстаници-около 80 души са заловени, измъчвани и бити. Седем от тях са предадени на съд.

На 21 септеври, когато са станали събитията в Средногорово, секретар бирника –Кайзера, забелязва трима от бунтовниците, които са залегнали близо до общината. Изпраща кехаята Иван Кираджолов да им вземе оръжията. Когато се приближава и посяга към пушката на Пеньо Стоянов последва фаталния  изстрел.

След 8 месечен затвор в джамията, през май 1924 г. всички възстаници са били амнистирани, с изключение на Пеньо Стоянов Козарев, осъден на доживотен затвор. През 1927 г. същият избягва от затвора и емигрира в СССР. През 1937 г. е арестуван по време на култа на личността. По-късно реабилитиран, участва в Отечествената война по време, на която загива. Месец преди амнистията, през април 1924 г. Комунистическата партия е забранена.

През 1923 г. в нелегалност минава и земеделската дружба. През 1930 г. дружбата отново възстановява своята дейност с председател Димо Попкин и секретар Неделчо Проданов. В борбата за по-справедлив живот участва и заслужилия деятел на културата, член на земеделската дружба – Паун Генов, който е бил гост на предишното  голямо честване и на първия землячески събор през 1983 г., вероятно заедно със сина си Севдалин Генов.

Септемврийското въстание от 1923 г. е наложено отвън. Срещу него се обявява и Димитър Благоев -Дядото, основоположникът на социалистическото движение в България, въпреки че през това време е бил сериозно болен. Той преценява трезво, че в онзи исторически момент въстанието е обречено на провал. За него то е една безразсъдна авантюра, от която последиците ще бъдат трагични. И наистина според различни данни се съобщават за 800 загинали, според по-меродавни данни на академик Георги Марков те са към 5 хиляди, а според привържениците на комунистическата идея 20 хиляди.

Властта естествено научава за подготвяния метеж и предварително ….още на 12 септември арестува към 1000-2000 активисти… Затова и на места някои хора се вдигат преждевременно и в края на краищата неуспешно. По това време военен министър е бил казанлъчанинът, генералът от пехотата Иван Вълков, заклеймяван като народен враг потопил страната си в страдания след въстанието и след атентата през април 1924 г. в столичаната църква „Св.Неделя”. Може би най-големия атентат в световната история след 11 септември 2001 г в Световния търговски център. Тогава военната организация на БКП избива над 250 човека между тях не само висши военни, но и  жени деца и възрастни, 500 са ранените. Като целта  им е била не само царя и правителството за отмъщение, но и пак да се предизвика ново въстание.

Всъщност генерал Вълков е един пословично скромен офицер, един от най-добрите и талантливи офицери и ръководители, далновиден държавник, който през 1946 г. е арестуван, интерниран, а животът му завършва през 1962 г. в Старозагорския затвор. Именно той премества военната фабрика от София в Казанлък и слага началото на сегашния „Арсенал”.

Септемврийското въстание не постига целите си, поставени му от БКП.

Честните членове на комунистическата партия са тръгнали на бой с дълбоката вяра в правотата на идеите, които изповядват и  в непогрешимостта на ръководителите, които ги водят….Същите тези ръководители са се намирали в северозападна България… близо до Сърбия, за да се измъкнат по-лесно след неуспеха на въстанието и оттам в Съветска Русия, откъдето са били изпратени.

По думите на генерал Вълков: „По-трезвите комунисти и дружбаши ще разберат, че техните водачи ги поведоха по много криви пътища, точно обратно на тези, по които би могъл да следва комунизъм. Крайностите не са могли да намерят приложение в человеческите общества”.

По брой на арестувани Средногорово е второ след Мъглиж. Паметта от тези събития дава израз в изградения паметник-чешма в центъра на селото, която е подновена миналата година с доброволни дарения и труд, както и с помощта на местното кметство, като тук няма никакви политически страсти, а уважение към миналото на селото, такова каквото е било.

На 24 юни 1941 г., два дни след нападението на Германия над Съветския съюз Българската работническа партия обявява курс на въоръжена борба. Оглавява дейността на терористичните бойни групи и партизанското движение в България. Участва в организирането на Отечествения фронт, който е за излизане от тристранния пакт.

През 1941 г. в Средногорово е била разположена жандармерийска част, в района е имало партизани от бригада Христо Ботев. 50 хил. лева се е давало за партизанска глава, а заловените са подлагани на жестоки и нечовешки мъчения. От селото ни е имало политзатворници, помагачи на партизаните, които по-късно се явяват като активни борци против фашизма и капитализма.

На 9 септември 1944 г. военни части и партизански отряди извършват преврат и е създадено правителство на отечествения фронт. Постепенно властта преминава изцяло в ръцете на Българска Работническа Партия /комунисти/, ликвидирана е опозицията в лицето най-вече на земеделците на Н.Петков, социалдемократите на Кръстьо Пастухов, Атанас Москов и Дертлиев. И всичко това става под диктовката на Москва и Г.Димитров. Близо 30 хил. са избититие през периода 1944 г.-1954. За някои е имало т. н. народен съд с над 2000 смъртни присъди, за други не…Просто са избити и то голяма част от елита на нацията и интелигенцията…

След 9 ти септември 1944 г. след масовия митинг в Казанлък се установява отечественофронтовско власт и в Средногорово. Стойно Гяуров става организационен секретар на Околийския комитет на РеМС.

В село пристига Петко Влаев и учредява партийна организация със секретар Миньо Славов Рачев, като до края на 1944 г. нараства на 100 души. На 15 септември 1944 г. се учредява и ремсова организация, която по-късно през годините се саморазпуска, тъй като мнозинството от младежите започват да учат и работят в Казанлък.

И така господари по места, предприятия, села и учреждения стават първичните партийни организации.  Под непосредственото ръководство на първичната партийна организация в селото са извършени редица благоустройствени мероприятия, като някои вече споменахме по-горе в доклада.

Първата крушка в Средногорово светва на 31 декември 1949г., а тържествено честване на на електрификацията става на 21 януари  1950 г. Сега селото е осветено и представлява впечатляваща гледка през нощта, постепенно улични лампи се слагат и в най-затънтените места, за разлика от времето, когато е светела само една лампа пред общината.

Къде доброволно, къде насила, въпреки съпротивата на много места в България, тук ТКЗС е изградено и учредено на  6 февруари 1958 г.  Климатичните условия в района подпомагат получаването на качествен фасул, а почвените – на картофи и рози. Освен отглеждането на традиционните култури се включват и някои нови-например лавандула, мента, тютюн, царевица за силаж на животните. В кооператива са се включили 337 домакинства с 962 члена. Кооперацията имала 10 886 дка внесена земя, 6 коня, 393 броя едър рогат добитък, 615 овце, наличния си инвентар, семена и фураж са внесли. За хората ,които са работили в ТКЗС, то е било техния поминък, оборите са били пълни с животни, а земята се е обработвала и се получавала добра продукция. Разбира се труда е бил непривлекателен, работело се е за стотинки трудоден и после хората остават с ниски пенсии.

Изградена е обществена баня на мястото на старата обществена фурна. Откриването става на 4 ноември 1967 г.

Открито е горското климатично училище на 1 септември 1967 г.

През 1973 г . са построени двата циментови моста.

Цялостна радификация става през 1974 г., която се разпадна и вече не съществува.

1979 г. е реализирано цялостно водоснабдяване на селото, прокаран е допълнителния водопровод  от Тунджа.

Началото на 80 –те години е пуснат новия път до Бузовград.

Открита е здравна служба, от няколко години сградата вече e частна собственост.

Независимо от реализираните постижения в благоустрояването на селището, то значително е изоставало спрямо съседните селища от община Казанлък. Причините за тази неблагоприятна тенденция са много, но основните са две. От една страна, това се дължи в неправилната залесителна политика на горското стопанство след 9 септември 1944 г. Жителите на селото, на които са залесени нивите, са принудени да се изселят в Казанлък, за да търсят препитание. От друга страна водната стихия, разразила се на 24 август 1951 г. събаря над 140 постройки, имало е загинали. Пострадалите жители от наводнението са получили от държавата известна парична компенсация. Перспективи за развитие на селото поради залесяването и отнемането на земята не се виждат. Паричните суми от компенсацията собствениците използват за закупуването или строеж на жилище в Казанлък. А и на хората не им се работи за жълти стотинки в ТКЗС -то, понякога от 4 часа сутрината, ако се грижат за животните или с мотиката на полето, докато в Казанлък се откриват заводи и фабрики. Скоро на 2 юни т.г. имаше наводнение подобно на това през 1951 г. Просто водосборът на р.Гюрля е много голям, а многобройните стръмни напречни улици предразполагат при поройни дъждове всичко да се руши по тях, стават кални и изровени, а това като инфраструктури не е лесно за поддържане. Все пак има някакъв приоритет по важност и кметът е длъжен да се съобразява с това и да го спазва. Например наскоро…едва след 40 години бе преасфалтиран участък от улица „Казанска”, улицата, която е успоредна на главната на селото и е втората по важност артерия в селото и до такава степен бе изровена, че на хората им опираха колите и едвам минаваха по асфалтов иначе път. А сега казват, че е станало като в Швейцария. Но за съжаление не сме богати като тях, макар и да сме красиви като природа не по-малко.

Следва продължение…

Четете още тук:

Когато Вярата и Родолюбието се слеят в едно

Когато Вярата и Родолюбието се слеят в едно

Още Новини