Когато Вярата и Родолюбието се слеят в едно
След Промените през 1989 г. и приетите закони се връща земята на хората, както и добитъка по списък…което е донякъде смешно…
Създава се ликвидационен съвет и на практика ТКЗС-то е ликвидирано. Разпродават се камион, трактори, обори, варварски е разграбена поливната инсталация в най-плодородното поле под язовир „Синята река”. Запазила се е една кооперация – „Средна гора”, която и досега съществува, но земята, розовите насаждения и оборите са дадени на арендатори и тази кооперация по-скоро е посредник между тях и малкото останали собственици, които получават рента. Много от върнатите парчета земя са разпродадени и ако по тях има дървета се изсичат или арендаторите правят разни врътки и получават субсидии. Другата земя на хората е обрасла или е в горския фонд. Все пак част от пенсионерите в Средногорово, които все още имат сили, се включват в обработването на земята или прибиране на реколтата, главно рози и малини. Има и един работлив арендатор, който отглежда животни и обработва земята и няколко други отглеждащи малини и рози.
През годините след 89-а при различните кметове са асфалтирани още някои улици, през 1995 г. е открита новата комбинирана сграда на кметството и читалището с голям читалищен салон, през 2009 г. е открит и пенсионерски клуб, на мястото на тръните с магаретата до кметството е изградена детска площадка, парк с липи в центъра на селото. В читалищния салон и покрива са вложени нови средства по проекти. Подновена е автобусната спирка, започнат е ремонт на ритуалната зала, коригира се коритото на реката. Изградена е телевизионната кула, която се използва и от мобилните оператори.
За съжаление поради намалялото население, средствата отделяни за Средногорово не достигат и това е проблем. Но селото ни продължава да бъде предпочитано. Идват нови заселници непрекъснато, живеят си тук, даже с бебета… и вече почти няма свободни къщи.
Читалището в Средногорово е основано през 1902 с впечатляваща история. Сега то се е превърнало в едва ли не единственото място в селото, което вдъхва искрица живот и поддържа тази светлинка, заедно с пенсионерския клуб с председател Йовка Вичева, която вече не е между живите и новия председател Радка Ламбева. Мотото на клуба е „Да възродим Средногорово”. Отбелязват се религиозните и национални празници, годишнини, имени дни, отдава се почит на задушница в памет на 82 средногорци загинали преди 100 г. в балканските войни. Читалището има и чудесна библиотека, компютъризирана, с богат книжен фонд от около 10 хиляди книги и обновена с лични средства на кмета на Община Казанлък госпожа Галина Стоянова.
От Средногорово е тръгнал житейския, професионален и творчески път, както на добри майстори в професията си работници от фабриките и заводите в Казанлък, така и много военни. Не случайно Средногорово е наречено селото на полковниците, от селото е тръгнал родът на много лекари, учени, инженери, дипломати, заместник-министри. Има запазени албуми с хора допринесли за просветата, читалищното и църковното дело в Средногорово, както и за цялостното обществено въздигане на селото през годините. В църквата има свободно помещение и е предвидено там да се подреди музейна сбирка с историята на селището.
А тъй като в селото има традиция всяка година да се почитат загиналите в илинденско-преображенското въстание, наскоро група от Средногорово водена от председателката на кооперацията Йорданка Робова бе отново на „Петрова нива” по повод 116 годишнина от въстанието. Ето и един любопитния факт, че в това въстание е участвал и един от малцината измъкнали се от обръча на турския аскер, подвоеводата в четата на Никола Дечев, Стойно Ганев Черногорски от Средногорово, една малко спорна личност между селата Средногорово и Бузовград.
Не може да бъде подминат творецът – учител, изследовател и писател Георги Велев, син на уважаваните в селото общественици Коста и Дешка Велеви и племенник на баба Кера. Автор е на книги, студии, статии за Достоевски, Шекспир, Христо Ботев, Йордан Йовков и Елин Пелин. В книгата си „Непрочетената Илиада” дава съвсем ново решение на Омировия въпрос и изследва неподозирани тайни на сътворената в Александрийската библиотека „Илиада”. В един момент разгаданите тайни прекрачват границите на литературата и преминават в областта на археологията на траките, които играят важна роля в „Илиада”. В тази своя книга Георги Велев е отделил повече от 100 страници за откритите и изследвани от него тракийски мегалити в района на Средногорово. С перото на талантлив писател е описал по увлекателен начин значението на тези артефакти, които дават нов неподозиран поглед върху наследството ни оставено от траките.
Следва продължение…
Четете още тук:
