Кои са били курортите у нас преди 90 години

За да посетят повече граждани летовищата ни, в началото на ХХ в. железниците правили 50 на сто намаление на билетите до тях.

Това ни дава повод да се върнем 90 години назад във времето и да надзърнем какво се е случвало тогава в началото на курортното лято. Ракетата носител, която ще използваме за това пътешествие във времето и пространството, е един стар брой на в. „Казанлъшка искра“ от юни 1927 г.

От дописка в пожълтялата газета разбираме, че с идеята да даде възможност на повече граждани да посетят„разните летовища в страната, както и минералните и морски бани“, Главната дирекция на железниците и пристанищата „нарежда щото от 3 юний до 9 септемврий пътуващите до курортните станции да се ползуват с 50 на сто намаление“.

Това се казва щедър жест, за какъвто днес можем само да мечтаем. Едно, че родното БДЖ почти издъхва на прага на тоталното си разорение и влаковите композиции пътуват с все по-малко и по-малко вагони – ако въобще се намери читав локомотив, който да ги подкара. Така че, ако пуснат и билетите на половина, касата на дружеството съвсем ще се изпразни.

Пък и сега има магистрала, по която само за някакви си 3-4 часа стигаш до морския бряг – коли у народа бол и хората масово предпочитат да пътуват със собствения си автомобил, тръгнат ли на почивка.

За да си вземеш преди 90 лета от намаления наполовина билет, носещ печат „важи и за връщане“, обаче е трябвало да се спазят няколко условия. Първо, за да имаш правото да се върнеш с този билет, следва да си престоял в „крайната станция“ най-малко седем дни. И второ, връщането трябвало да стане не по-късно от 15 септември.

И още нещо се отбелязва във вестникарската информация – че пътуванията се извършват ежедневно, „а не като лани само в определени дни“!

Пък ние днес обратно вървим към тази практика – след закриването на сума ти гари и премахването на много тренове, няма да се учудим, ако скоро влаковете вземат да пътуват от точка А до точка Б не ежедневно, а само на определени дати.

Но нека видим кои населени места у нас са били признати през 20-те години на миналия век за „курортни пунктове“. Те са изредени в „Казанлъшка искра“ в следния ред: Анхиало (дн. Поморие), Бабино Мало (дн. Бели Извор), Банкя (наричана тогава Банки), Берковица, Борущица – село, разположено на южния склон на Стара планина, на 50 км северно от Стара Загора. Както уточнява „Уикипедия“, през последните 30 години то се развива предимно като вилно селище. Има три почивни станции на фирми от Стара Загора и Раднево, две къщи за гости и два магазина. В околностите му се намира пещерата „Топлата дупка”. Има маркирани туристически пътеки към хижа “Българка”, до която се стига за 3 часа.

Да поемем дъх и да продължим със списъка на „курортните пунктове“ отпреди 90 години. И така, в него влизат, разбира се, Бургас (още със „з“ накрая – Бургазъ) и Варна.

И още: Вратца (кюстендилско село, което през 1950 г. е преименувано на Мирово, а през 1993 г. е върнато старото му име), Вършец, Горна баня, Ески Джумая (дн. Търговище), Котел, Дряново, Дупница, Земен, Казанлък, Костенец баня, Кръстец, Кюстендил, Лъджене (дн. Велинград), Плачковци, Пловдив, Рила, Своге, Сливен, София, Стара Загора, Стралджа, Татар Пазарджик (днес само Пазарджик), Трявна, Хисаря и Царева ливада.