Намалили поведението на учениците, които поднесли цветя на венчавката на Антон Страшимиров

Неотдавна разказахме как Антон Страшимиров зашлевил шамар на казанлъшкия кмет, който му търсил сметка защо писателят писал слаб на сина на големеца.

Историята е описана в първия януарски брой на в. „Казанлъшка искра“ за 1938 г. от някогашния Страшимиров ученик Стефан Ат. Шопов.

В следващия брой на старата газета отпреди 80 години обаче друг ученик на писателя – някой си Петър Каменаров, твърди, че любимият им учител по литература всъщност не бил уволнен баш заради посегателството му върху кметската буза, а по-скоро поради това, че ударил плесница на свой възпитаник от трети прогимназиален клас, задето нещо не харесал краснописа му.

Антон Страшимиров не е уволнен веднага. Това е предшествано от следствие и ревизия на работата му в класа, извършена от специалния министерски пратеник Ив. Пеев.

Напускайки Града на гюловете, той заминава за Видин. Там, както отбелязват биографите му, по време на сказка среща втората си съпруга – Стефка Симова, също гимназиална учителка.

Тя е щерка на един от видинските големци, който, като научава за връзката им, забранява на наследницата си да дружи „някакъв си пришълец и беден драскач“. Това не трогва Страшимиров, който отвлича любимата си, а и тя много се не дърпа, тъй като самата е изкушена от стихоплетството.

Двамата заедно пристигат в с. Шипка, където казанлъшките граждани се стичат да ги посрещнат с  цял керван от файтони. А  ученици причакват с букети от рози любимия си бивш даскал в Хашката кория.

В деня на венчавката на Стефка и Антон тези ученици пак поднасят на новобрачнвата двойка венци и букети – направо в квартирата им в „Кулата“.

Няма да повярвате обаче какво се случва впоследствие с тези гимназисти – учителският съвет намаля с по една единица поведението им!

Семейство Страшимирови прекарва медения си месец именно в Казанлък, както отбелязва Каменаров: „през май, когато розите цъфтяха и вдъхновяваха и писателя, а после до гроб пътят му бе постлан само с бодли“!

И наистина той зарязва даскалуването и се включва в четата на Яне Сандански. После участва като редник в Балканската война, а през Междусъюзническата и Първата световна война отново е на фронта – този път като военен кореспондент… Но това вече е друга история.