Mинало незабравимо

Отново за Казанлъшката роза

Според арабски източници през VIII и IX в. розовата вода е повече от значителен търговски артикул, чието пласиране достига Китай и Южна Индия. В кодекс на византийския император Константин VII Багренородни (913 – 959), издаден през 946 г., персийската розова вода се споменава като средство за разхубавяване. Култивирането на розите и дестилирането им са сред основните дейности на персите до началото на Средновековието. Търговията с розова вода преминава крайбрежието на Средиземно море и достига дори до Нидерландите.

Казанлък. Опитното розово поле.

Първите целенасочени опити за дестилиране на розовата вода с цел получаване на розово масло са регистрирани още през средните векове от европейците, които са получавали големи количества розова вода. Автори от XV и XVI в. описват дестилацията за получаване на розова вода и розово масло. В аптеките на някои немски градове (Вормс през 1582 г. и Франкфурт на Майн през 1587 г.) между придобитите по дестилационен начин масла се среща Oleum rozarum verum. Според Тодор Близнаков – дългогодишен експерт в Пловдивската търговско-индустриална камара – добиването на розовото масло чрез двойна дестилация на розите води началото си от Европа. Дали персите заимстват по-късно от европейците дестилационния начин за получаване на розово масло или по собствен начин достигат до него все още не може да се установи положително. Открили сами или взаимствали от европейците начина на двойната дестилация на розите, персите намаляват до минимум търговията с розова вода, която започват сами да дестилират и вместо нея да изнасят розово масло.

Според известния розотърговец Христо Христов “кога и как се появила розовата култура, а наред с нея и дестилацията на розите в България, не може да се установи точно”. Предполага се, че това ще да е било през XVII век. Според Христов розовата култура и розовомаслената ни индустрия имат източен, а не западен произход. Така населението от розопроизводителните околии (главно Карловска и Казанлъшка) и досега (1900 г.) говори за „гюл”, „гюлапана” и „гюлово масло и сладко” вместо за „розови градини”, „розоварници” и „розово масло и сладко”. Употребяваните при дестилацията на розите изрази „баш” и „аяк” (продукти, които се получават при преваряването на розовата вода), „гюлап” (пращините, които остават след изваряването на розовото цвете), „казан” (съда, в който се поставят розите за дестилиране), „мускал” (мярка, с която се мери полученото розово масло, равна на около 5 грама) и др. подобни, независимо от начина дестилирането на розите”.

От дълбока древност до наши дни розите са използвани в различна степен като декоративно средство, за получаване на лекарства, витаминозна храна, дъбилни и багрилни вещества, етерични масла и др. В. Топалов и Иринчев доказват, че употребата им изпреварва развитието на науката за лекарствата, витамините  и парфюмите с много столетия. Едва през XX в. научните открития изясняват, че цветовете и особено плодовете на розите са естествен поливитаминен концентрат. По активността на аскорбиновата киселина и по финеса на етеричното масло те нямат равни на себе си. Тези качества са съчетани в различна степен в отделните видове рози, които според В. Хржановский са около 400.

Казанлъшката роза е с най-високи качества, с най-висок процент етерични масла. Съчетанието между високата атмосферна влажност и умерената температура на въздуха по време на цъфтежния период е особено благоприятно за увеличаване маслеността й.

От всички видове рози, които имат способност да синтезират и натрупват в своите органи етерично масло, най-голяма популярност придобива казанлъшката роза. Цветовете се използват векове наред като суровина за добиване на известното в целия свят българско розово масло, розов конкрет и розово абсолю, които намират приложение в производството предимно на първокласните парфюмерийни изделия.

*На първата снимка – Казанлък. Розобер. Края началото XX – век.; на втората снимка – Казанлък. Опитното розово поле.

Информация и снимки: Д-р Момчил Маринов

Още Новини