Преди 85 години: Държавата внесла ротативки, за да събира пари в помощ на военните инвалиди

1934 г. Изминали са 15 години от края на Първата световна война. Животът в България е тежък. Българските граждани изнемогват в тези следвоенни години. Но още по-зле е положението на осакатените военноинвалиди, вдовиците и беззащитните сирачета на героите, загинали на фронта.

За това алармира в. „Казанлъшка искра” преди 85 г. в своя брой 229 от февруари 1934 г., изтъквайки, че в Града на розите те изживяват последните си дни в „грозна самотия и невъзможна мизерия”.

Вестникът информира, че през 1923 г. неколцина казанлъшки военноинвалиди и вдовици са направили постъпки пред властите да се възползват от привилегията за безплатен дървен строителен материал, с който „да сглобят скромни къщици”. След дълги разтакавания отделението за горите ги пратило да си отсекат сами нужния им материал от местността Узана в Балкана – днес известна като географския център на България.

Но до там в онова време нямалони  дърварска, ни козя пътека, по която да си пренесат отрязаните дървени трупи.

Отнета им е и привилегията децата им да се обучават безплатно в родните училища и те плащали по 1000-2000 лева такса, наравно с отрочетата на заможните родители!

„Министерството на народното просвещение издаде окръжно в смисъл сираците от войните, кандидати за учители, да се предпочитат пред другите, но и тази привилегия не видя бял свят – задушиха я партизани” – изтъква старата газета.

Медията дава за пример седем сирака, завършили с много добър успех тамошното педагогическо училище, които обаче близо година „стоят без учителски места”. 

От дописката научаваме, че единственото, което им е останало като привилегия, са пенсиите. Но „те са тъй нищожни, че сам един бивш министър ги назовава „смешни”. Тя се равнява на от 3 до 45 лева дневно.

Въпреки нерадостния си живот обаче, пострадалите от войните нито за минута не се отрекли от своята Родина и намирали сили да заглушат гнета от нерадостния си живот.

И ето какво прави държавата за тях – тя разрешила на съюза им да внесе в страната ротативни автомати за игра с двулевови монети, с прихода от които да се подпомогнат най-нуждаещите.

От поставените в Казанлък три такива ротативки, местното дружество „Инвалид” ползва 15% от брутния приход. От набраните средства до февруари 1924 г. то е успяло да раздаде на своите членове от града и околията 20 торби брашно, 10 торби сол, 2380 лева безвъзмездно, 4600 лева „взаимообразна” помощ. Отделило е и 1000 лева в помощ на местните безплатни ученически трапезарии.

„Нека гражданството бъде уверено, че лептата, която дава чрез тези игрални автомати, ще подслади живота на тези свои съграждани, които безропотно вече толкова години след войните носят тежките телесни и душевни последствия от тях” – пише в заключение авторът на статията К. Иванов.