Розопроизводството в Горно Черковище

Горно Черковище има една от най-големите територии земя в община Казанлък –  23000 декара обработваеми площи, розови градини, пасища, гори. Траките, които са населявали Долината са отглеждали рози, но най-прекрасна и ароматна е Тракийската роза –  символ на любовта. След това розата по исторически данни е била пренесена у нас 200 години преди Освобождението ни.  Минавайки през казанлъшкото и карловското поле, турчина Евлие Челеби видял, че в тези две околии  вирее отлично дивата роза (шипката) и си казал: “Ето  много подходящо място за посев на роза”.  По негово нареждане и настояване маслодайната роза била пренесена от Персия и посадена тези две околии.

 Първоначално се дестилира розовият й цвят  само за производството на розова вода за нуждите на Османската империя. Към 1880 година производството на българското розово масло е добило Световна известност. След 1900-та година производството на рози у нас започнало усилено да се увеличава. До 1928 година в селото са дестилира ли розовото си цвете с малки розови казанчета, поставени в гюлапаните.  При чешмата на Бею Меразчиев  били осем казанчета, а на Пенчо Чокчев 6  казанчета. На Байкооловата   воденица имало 50 казанчета, в Канлиската река Митоолу –  25 казанчета, при Батаклъка на Слав Пехливанов –  12 казанчета, на Христо Ишиклиев – 2, на Георги Мечков – 6,  сменени два големи казана. Нашите  производители до 1928 година, които са имали гюлапани  са произвеждали розово масло и са го  продавали  на розотърговците. А тези, които са нямали са продавали розовия цвят на чорбаджиите в селото. ” Нашите стопани, които са получавали повече пари от розовия цвят и розовото масло са полагали повече грижи при обработката на розовите си градини. Че е било голямо богатство това производство в тези две околии, нашият писател и поет Иван Вазов потвърждава в своите стихове: ” От  Твърдица до Златица, всяка стъпка е жълтица”.

Пръв закупувач  на розовото масло в селото е бил Христо Христов от Казанлък с агент Георги Мечков.  След него са купували братя Папазови с агент Слав Пехливанов.  През 1923 година под ръководството на учителя Дончо Меразчиев  28 розопроизводители и помощта на Пеню Попантонов и Пеню Буюклиев  са изварява ли розовият си цвят  на кооперативни начала с малки розови казанчета  на Митооловата  розоварна в Канлиската река.  Розоваренето се провежда под контрола на чиновника на БЗ Банка – Колю  Черногорски.  Розовото масло е 4, 5 кг,  продадено на Папазови  по 100 000 лв. килограм.  Отчетен е розов цвят по 28 лв кг. През 1924 година е основана всестранна кооперация от розопроизводителите взели участие в кооперативното розоварене през 1923 година.

Розоварна на Папазоглу – архив на Исторически музей “Искра” Казанлък

Така на 24.03.1924 година  в училищния салон под ръководството на банковия чиновник Коста Крачанов  е основана кооперация ” Гюрля”  по съществуващия устав. През 1927 година е закупено място в центъра на селото за направа на кооперативен дом и розоварна. До 1928 година кооперацията си е  набавяла необходимия инвентар, една плодосушилна  система “Хавелка”  с двор и къща за живеене с две стаи и магазин. Построена е розоварната с инсталирани  в нея шест големи  казана и помпа на мотор и кладенец. Кооперацията е дестилирана розовия цвят и е продавала розовото масло на добри цени, като е задоволявала интересите на розопроизводителите си. В 1931 година при розоварната от местните производители са постъпили през сезона 423 000 кг.  розов цвят,  голяма част, от който е изпращан за преработка в Павел баня.

През тези години розопроизводството е монопол на БЗ Банка  и тя разпродава розовото масло на външния пазар. Почти всяко семейство е имало розови градини отглеждани с  големи грижи,  защото печалбата е била много добра. Започва се строителството на двуетажни къщи с дървени стълби, голям салон на втория етаж ограден с парапет, камини, полици, иконостас и други. Стипендиант на кооперацията е учителя Илия Мечков, завършил инженерство в Белгия, поканен за министър на транспорта. За съжаление след изнасяне на речта си в парламента, сядайки издъхва на 50 години. Председатели на кооперацията са били Пеню Попантонов, Кралю Боев, Христо Караджов,  Антон Попов. Касиер –  деловодител е бил Дончо Меразчиев.  В контролния съвет е учителят Никола Матанов. През 1945 година агродеятелката Березина  иска да купи от Българския розов храст  и да го пренесе за засаждане в Кавказ. От София я изпращат при началника на опитното поле Костадин Георгиев  и идва при нашата кооперация, за да изберат розови храсти. Харесват розовата градина от 5 декара в местността ” Дорбалъка” на Станю Рачев.  Извадили 11 000 броя розови храсти  и ги приготвили за експорт. Писали в спестовната книжка на дядо Станю  определената сума. Взема си Березина  с него целувайки го, а той заплаква. Пита го защо плаче,  а той й  отговорил: ” Плача,  защото аз никога не съм виждал толкова много пари”.  През 1958 година е създадено ТКЗС.  Засаждат се също много розови, лавандулови, ментени  градини. И трите кооперации в селото отглеждат розови насаждения.

 Автор: Мария Чернева

Снимки: Архив на Исторически музей “Искра” Казанлък