Честит Гергьовден и празник на Българската армия!

Гергьовден (Гѐргювден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Джу̀рджовдън) в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец на 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия.Чества се и като Празникът на овчаря. 

Свети Георги се родил в края на III в. в областта Кападокия (днешна Турция), а кончината му настъпила на 23 април 303 г. Светията е живял по времето на император Диоклециан. Останал от малък без баща, Георги се завърнал с майка си в Палестина, където постъпил в армията. Снажният, красив и смел момък бързо се издигнал до трибун в личната гвардия на императора. Държавникът забелязал качествата на младежа и го направил член на държавния съвет.

Около 303 г. обаче Диоклециан започнал масово преследване на християните. Георги трябвало да прогонва и измъчва събратята си по вяра, но той се противопоставил на императора. С това започнали мъките на младия воин, но той отстоявал всичко, благодарение на божията вяра. Накрая Георги пожелал да го заведат в храма на Аполон, където всички езически статуи се разбили на парчета.

Тогава съпругата на императора Александра повярвала в Христос, а Диоклециан заповядал и двамата да бъдат посечени. Скоро след това хората започнали да почитат паметта на светеца заради чудесата, които той извършил след смъртта си като небесен закрилник и воин.

В народния календар Гергьовден се свързва с изкарването на стадата в планината и на земеделците, които започват да работят по нивите. “Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден” се пее в една народна песен, която показва почитта на този празник от всички българи.

На този ден трапезата е общоселска –  прави се извън селото, някъде на зеленина и задължително в близост до параклис или манастир. Пече се цяло агне в пещ или на чеверме, а след това се носи в църква да се освети или се прикадява на място.

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не трябва да се дават млечни продукти назаем.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година. 

Задояването на овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината също е част от обредността на Гергьовден. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се поставя и на вратата на кошарата. Задояването се извършва от млада жена, която е във фертилна възраст, а първа от него, през кухи стебла от девесил, отпива млада жена, за да се раждат женски агънца. На менчето също се привързва цветна китка с червен конец.

В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.

На 6 май е и традиционен празник на земеделците в България, а честването му се възобновява от земеделските съюзи в страната с Гергьовденски събор през май 1990 г.

Имен ден празнуват: Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гинка, Гиньо, Гиргин,Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго.

Снимка: Н. Колева

loading…