„Демократичен Казанлък“ почете Конституцията и жертвите на атентата в „Света Неделя“

16 април е Денят на българската конституция. През 1879 г. на тази дата е приета Търновската конституция, която се превръща в законодателна основа за обществено-икономическото развитие на новоосвободената държава.

На 16 април се навършиха 96 години от кървавото жертвоприношение в „Света Неделя“.

По този повод сдружение „Демократичен Казанлък“ награди известния казанлъшки и старозагорски юрист – съдия Стефан Саранеделчев – за неговите заслуги за възраждането на демокрацията в посттоталитарна България. Той благодари за оказаната чест и в своето слово припомни думите на Петър Слабаков от ранните години на СДС, че всичко това – свободата, справедливостта и изконните човешки права – ще бъде постигнато не веднага, а след дълги години на борба с ретроградните сили. „За съжаление, П. Слабаков се оказа прав, колкото и да не ни се вярваше тогава… – каза Саранеделчев. – А ние сме длъжни да продължим със своите усилия за създаване на истинска правова, некорумпирана и независима държава!“

По ирония на съдбата, на същата дата 16. април българите почитат и паметта 280-те жертви, избити при зловещия комунистически атентат в столичния храм „Света Неделя“ през 1925 година.

Казанлъчани също почетоха невинните страдалци, като поднесоха цветя пред паметната плоча на земеделския водач Никола Петков, убит с чукове от своите доскорошни политически приятели от ОФ – комунистите на Георги Димитров. Поучителна и вярна е поговорката, че Бог забавя, но не забравя – всички организатори на пъкления атентат загиват също от насилствена смърт. Точно 21 години след кървавата вакханалия възмездието настига и главния организатор и извършител на атентата Петър Абаджиев. Той е служил в Червената армия и през 1945 година се завръща от СССР; тук го очаква бляскава кариера в БНА. Вече е станал заместник-командир на Въздушни войски. Една сутрин излизат на учение; Абаджиев се вози в открит военен джип, на мястото до шофьора. Но машината катастрофира, преобръща се и счупеното предно стъкло го обезглавява, като отрязаната му глава отхвръква на 7-8 метра встрани от пътя…

Покаяние. От това имаме нужда всички, но най-вече болшевишките сатрапи и техните наследници. В този смисъл – ето нещо обнадеждаващо. Сякаш за първи път една комунистка, член на Народния съд иска прошка за клането след Девети. Вида Димитрова, кмет на Толбухин от 1956 до 1962 г., споделя в книгата си „Кметицата на Добрич“:

„Да накараш хората да приемат твоите идеи, дори с цената на човешки живот – това е престъпление. И това се оправдава даже със закони. И сякаш тази касапница никога няма да спре. Преди 9-и септември нас трепеха, след 9-и ние отмъщавахме. Абе животните не си отмъщават. Само се отбраняват. После забравят. Май ние, хората, сме по-лоши от животните. През 1944 г. ме избраха в народния съд. Аз и съдия, представяш ли си?! Какво разбирах тогава от съд? Каквото ни кажеха – това правехме. Боже, сякаш човешкият живот тогава нищо не струваше. От улицата се диктуваше съдбата на всеки подсъдим. Вярно, имаше и виновни, имаше и убийци. Вярно, но имаше и много невинни. Ако ти стиска, иди ги защити! Такова беше времето. Объркано. Задуха онази революционна вихрушка и каквото попадна във фунията ѝ – отнесе го. Отидоха си много невинни и способни хора… Разбира се, че за грешките търся прошка.“

Ето един пример за достойно поведение – на вниманието на Корнелия Нинова и нейните съпартийци, които все още не са се отрекли от тежкото наследство на БКП.

Петър МАРЧЕВ

loading…