Изложба, посветена на 115 години от рождението на Ненко Балкански, откриват във Варшава

Изложбата “Преди картината. 115 години от рождението на Ненко Балкански” ще бъде открита в полската столица Варшава на 14 септември.
Всичко това не би било възможно без изключителния дарителски жест на г-жа Лиляна Балканска, която завещава на Художествена галерия – Казанлък чрез фондация “13 века България”, по-голямата част от художественото наследство на художника. Изложбата се реализира по покана на Българския културен институт във Варшава.
„Животът, който съм преживял, никога няма да се върне и мен ми е мъчно за него. Само понякога преживяното изплува от забравата и аз заживявам в спомена.“ Това ще каже Ненко Балкански в едно от многобройните си интервюта и сякаш точно такъв, потънал в оня замечтан отминал свят, го откриваме в стотиците рисунки създадени в търсене на точната композиция. Онази, която след като се слее с топлия, земен колорит на художника ще може да срещне погледите на публиката. Преминавайки през тези опити на съзнанието му да внесе порядък в творческата свобода, като че ли навлизаме в най-съкровената страна на художника.
Там, в рисунките дарени на Художествена галерия – Казанлък от съпругата му Лиляна Балканска, откриваме, че преди картината е най- непосредственото, лишено от суета и желание за оценка време, което художникът си подарява. Ако днес можем да кажем, че Ненко Балкански е разпознаваем като живописец, то съхраняваната в галерията колекция от негови рисунки показва, колко важно значение е имала тази първична творческа дейност, за да може ръката и съзнанието да се освободят от излишното и да намерят очертанията на родния дом, на любимото кресло, на живота отвъд прозореца, така че живописта му да вълнува и днес.
В края на своя живот през 1977 г., Ненко Балкански ще каже „С всяка творба художникът разговаря с хората, и то не само със своите съвременници, но и с онези, които ще дойдат след него.“.
Изложба съдържа над 20 рисунки, голяма част от тях непоказвани до днес.  Те показват основните тематични фокусирания, които Ненко Балкански неизменно ще повтаря и търси в целия си творчески път. От навлизането в собствения образ, през лицата на най-близките, натюрмортите, морето, интериорите и ателието лишено от човешко присъствие, защото това е мястото, което той скъпернически пази.
Навлизането в това най-лично за художника пространство, което представляват неговите рисунки, несъзнателно ни поставя в същността на творческия процес и  ни прави свидетели на всички онези търсения преди картината, водещи както до изграждането на отделно произведение, така и на цялостния път на автора.
 През 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на художника и активен общественик Иван Енчев – Видю е образувана първата извънстолична художествена сбирка в България. Благодарение на неуморните усилия и настойчивите покани на Видю към свои колеги от Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) в годините от 1902 до 1906-а в колекцията на институцията постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис Михайлов и др. Навярно именно този факт допринася през първите десетилетия на ХХ век Казанлък да се обособи като „град на художници“. В града са родени много автори, някои от които оставят важни следи в историята на българското изобразително изкуство, като Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др.
По проекта “Преди картината” са работили: Катя Христова – куратор, директорът на Българския културен институт във Варшава Калина Станчева, дизайнерът Георги Шаров, фотографът Цветан Игнатовски, техническият сътрудник Албена Димитрова и преводачът Трейси Спийд.

loading…