Изложбата със стъклените плаки на Антип Обущаров бе открита при небивал интерес

Откриването на  ретроспективната фотоизложба под наслов „100 години със стъклените плаки на Антип Коев Обущаров“ събра в съботната вечер на 14 август пред казанлъшкия Музей на фотографията множество казанлъчани и гости, любители на фотографията. Тя бе организирана  по повод на 133 години от неговото рождение му от НЧ “Светлина 1861” и Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства.

На откриването присъстваха: Даниела Коева – заместник -кмет на Община Казанлък, , Юрий Трейман – председател на националното браншово сдружение на фотографите занаятчии, Татяна Косекова – председател на НЧ “Светлина-1861” гр. Шипка, Александър Иванов, художник – фотограф и Валя Денкова – внучката на Антип от Плевен.

Изложбата бе открита от Стефан Папукчиев – директор на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства.

Художник – фотографът Александър Иванов написа за Изложбата:

 „Антип снима живота в село Шипка — такъв, какъвто го е видял в периода 1906-1931 година. Четвърт век – време на бедност и охолство, мир и война, величие и падение.
Неговото ателие е на открито — цялото село с околностите. Постановъчните си фотографии Антип прави около манастира, пред училището и пощата, сградата на семинарията, или по домовете на съселяните си. Забележителни са неговите репортажи от селския живот (на нивата, в кръчмата и в розоварната, на планина и река…), животът — от раждането до смъртта. Снима близките си, приятели, гости на селото и манастира. През май 1925 година е принуден да заснеме труповете на убитите си близки: майка, сестра и зет — близък приятел. Участник е в двете войни, Междусъюзническата и Първата световна, като полкови фотограф към 23-ти пехотен Шипченски полк.

Извън автора, другия творец се оказва Времето: то действа посредством влага и светлина, които довеждат трайните изменения в емулсионния слой на плаките и са следствие от физико-химични процеси на стареене, деструкция и разпадане на сребърния халогенид в емулсията. На места, върху първоначално запечатаните образи, се наслагва творението на времето. Така, бавно и полека (като в приказките), за 100 години То извайва съвършено абстрактни графики, в които отсъства Антиповият свят.

Другаде, има странна симбиоза между творците. Сякаш времето се е постарало да украси по неповторим и избирателен начин определени образи, други — да заличи… Така реалният свят на Антип Обущаров придобива друг — нереален привкус, гарниран с благородната патина на времето.

С благодарност и признателност към личността на Антип Обущаров и поклон към великия съзидател и творец — Светлината.“

loading…