Представяне на книга за ОУ „Свети Паисий Хилендарски“
ОУ „ Свети Паисий Хилендарски“ възниква през далечната 1834г. като килийно училище към църквата „Света Троица“. Познато като Новенското училище, взело името си от Новенската махала, където се е намирало тогава. Години по-късно се мести в новопостроената сграда в двора на църквата и приема името, с което го познаваме и днес.
Тази година е много значима за него. През 2022г. то ще отпразнува своята 188 годишнина, а вече има и книга, която разказва историята му от създаването му до наши дни. Тази история е пълна с обрати- възходи и падения, но фактът, че и днес се чува училищният му звънец, показва неговата значимост в живота на поколения казанлъчани.
Будителят, чието име носи училището, Паисий Хилендарски завещава своята „История славянобългарска“ на българския народ, за да знае и помни той своето минало, за да се гордее с него и така, то да направлява неговото настояще. Това дело, възприемат и учителите, които са преподавали и преподават в ОУ “Свети Паисий Хилендарски“. Те приемат за мисия и свой дълг да съхраняват и разпространяват историята на своя втори дом.
Един от тези мисионери е дългогодишния учител и заместник директор, г-жа Николина Георгиева. Тя събира редица материали и спомени за училището, описва ги в хронологичен ред и ги представя в своята книга „ОУ Св. Паисий Хилендарски-духовно огнище на просвещение и родолюбие.“
В тази книга се съхраняват трудът и усилията на поколения учители и ученици, които с делата си са водили училището към възход. Това е заветът, който г-жа Георгиева предава на идните поколения, за да се гордеят и да следват стъпките на своите предшественици. Тя вярва, че това е начинът, по който историята на училището ще се дописва с още по-ярки букви.
Г-жа Георгиева е благодарна на двама бивши учители- Геновева Василева и Здравка Стайкова, които след големия пожар през 1962г. възстановяват голяма част от изгубените архиви на училището. Благодарение на разказите от техни спомени и мащабната им изследователска дейност, г-жа Георгиева допълва своя труд. Тя признава, че без тях този летопис щеше да стои недовършен. Също така сподели, че двигател на нейните усилия, е дългът, който чувства към всички учители, посветили се на каузата, а именно, желанието й да запази и продължи тяхното дело.
Стефан Кабакчиев, Любомир Кабакчиев, Стефан Гецов и Видин Даскалов са само част от имената на видни българи тръгнали от училищната скамейка на ОУ „Паисий Хилендарски“. Г-жа Георгиева призна, че не е успяла да опише всички имена на учители и броя на учениците, които са учили в училището. Съжалява за това и го приема като минус на книгата. Всички останали, обаче, са на мнение, че в историята на ОУ „ Св. Паисий Хилендарски“ тепърва ще има какво да се пише. Книгата на г-жа Георгиева не поставя точка, а слага многоточие, което чака перото на следващия будител, който ще дописва летописа на училището.
