Представяне на книгата на журналиста Ваньо Стоилов „Сплав човешка“
Старозагорският журналист Ваньо Стоилов представи в Литературно-художествен музей „Чудомир“ в Казанлък своята втора документална книга „Сплав човешка“. Водещ на представянето беше директорът на местния Исторически музей „Искра“ д-р Момчил Маринов, а гости бяха кметът на града Галина Стоянова, директори на културни институти, общински съветници, журналисти.
Ваньо Стоилов, журналист с 40-годишен стаж, в момента – кореспондент на вестник “24 часа” в Стара Загора, споделя: „Написах “Сплав човешка” заради истината, която днес поругават с лека ръка. Това всъщност е втората моя самостоятелна книга. Първата – “Милиони стъпала към Бога”, излезе през 2018 г., година по-късно тя претърпя второ издание. В нея събрах 35 от най-интересните истории, които бях написал до онзи момент в своя тогава 35-годишен журналистически стаж. Втората ми книга, “Сплав човешка”, също е документална, тя е посветена на необявената гражданска война в България, която от 1918 г. противопоставя българи срещу българи.
Малък народ сме, но се делим непримиримо на какви ли не: комунисти и антикомунисти, русофили и русофоби, еврооптимисти и евроскептици, червени и сини…
И почти никой не говори за национално помирение, единение, толерантност. Мисля, че това време вече е дошло. А колкото до заглавието – то идва от едно стихотворение, писано в затвора от политическия затворник с най-дълъг престой зад решетките заради убежденията си от времето на социалистическа България – Васил Узунов от Чирпан. В него той пита от каква сплав е изграден човекът, за да издържи всичко това, което едни българи причиняват на други българи.“…
В стихотворението Узунов пише „Яно ле, кажи, от каква сплав е направен Йово Балканджи?“. Темата на книгата на Ваньо Стоилов засяга именно сплавта, от която е направен човекът. Според автора въпросът, който всички трябва да си зададем, е докога ще продължи това противопоставяне на българите едни срещу други, което, макар и без политически гонения и убийства, продължава и днес и кога ще дойде времето за помирение и единение. Книгата е написана с неизменните въпроси защо и докога, както и с вярата, че, както е казал Никола Вапцаров, „може, по-иначе може“.
