В Художествена галерия – Казанлък бе представена изложбата „Съвременно изкуство. 30 години цвят и светлина“

Георги Иванов: Всеки един от участниците в изложбата по някакъв начин преживя темата „ 30 години цвят и светлина“ и я отрази в картините

В началото на септември 2021 г. в ТРАКАРТ ПАРК, град Пловдив, се събират група утвърдени български художници, за да отбележат 30 години от завършване на НХА „Николай Павлович“ в София, като обединят духовните си стремежи в общ проект, който проследявайки творческото развитие на авторите засвидетелства един важен етап от развитието на българското изкуство.
В реализирането на идеята, че визуалните изкуства могат да предизвикат обществото да преосмисли своите разбирания за историчност, идентичност, националност и граници се включват плеяда от талантливи артисти – проф. Десислава Минчева, проф. Ивайло Мирчев, проф. Атанас Атанасов, Димитър Димов, Еслица Попова, Валентин Узунов, Иван Хаджийски, Ангел Китипов, Стефан Петрунов, Станимир Желев, Димитър Яранов, Жорж Трак, Валентина Бъчварова и др.

В контекста на съвременната реалност проектът „Съвременно изкуство. 30 години цвят и светлина“ дава нови възможности живописта да се фокусира върху историчността на времевите периоди и да бъде творчески тласък за различни публики.

Организатор на изложбата е Георги Иванов с артистичния псевдоним Жорж Трак, с когото разговаря репортер на вестник „Искра“.

Каква е идеята На тази изложба?

Идеята е обединена около това, че точно преди 30 години всички художници, които участват в нея, завършихме в ателието на Светлин Русев. Именно Светлин Русев ни е събрал преди 30 години, той ни е подбрал и 6 години бяхме в неговото ателие като негови ученици. От тогава до ден днешен периодично правим изложби, най-често в Пловдив, но се е случвало и в други градове – Троян,София…За пореден път и тази година решихме да честваме тази годишнина от нашето завършване. Наименованието на изложбата е „ 30 години цвят и светлина“. Това е мотото, което обединява всички автори, а и аз от своя страна юридически представям пловдивската Фондация „Тракарт“. Кандидатствахме с проект пред Фондация „2019“ към Пловдивска община по проект, който е основан от Мелина Меркури за подпомагане на местното творчество и изкуство. Там, където се осъществява проектът „Европейска столица на културата“. Не бяха малко кандидатите, но все пак успяхме. Получихме подкрепата, което институционално е много важно, защото идеята на този проект е,това изкуство да остане в нашия град. По този начин събрах колегите за тази изложба, като една част от тях дойдоха от различни краища на света: от Карибите, Канада, Швейцария и Германия. И по този начин обменяйки енергия, информация, връщайки стари спомени, се заформи една добра среда и обстановка, в която се родиха тези хубави – живи и емоционални картини. Всеки по някакъв начин преживя темата „ 30 години цвят и светлина“ и я отрази в картините.

Какво е да си ученик на Светлин Русев?

Нашето изкуство има много бележити автори, но безспорно Светлин Русев е нещо, което остави диря, която много години няма да може да бъде преповторена. Той беше уникален като автор, като човек и наред с титаничния му характер, беше изключително либерален относно художествените приумици на едно поколение, което както бяхме ние, беше предусещащо промяната и разрухата на една доскорошна структура, каквато беше развитият социализъм. Това породи у всеки един от нас от нашия випуск различни творчески търсения. Всеки преживя по различен начин и тези промени, и естетическите и художествени възгледи на времето. И в самите работи се вижда: както има нещо много общо, така ив същото време всеки си е много различен, всеки изявява собствената си чувствителност. За мен лично, беше удоволствие, щастие да бъда студент на Светлин Русев. Макар че, в Академията имаше и други интересни професори, такъв беше Иван Кирков, диаметрално противоположен на Светлин Русев, носител на невероятна естетика. Той беше, може би, единственият полъх задокеански и европейски полъх в нашенто изкуство. Студентите умираха да разговарят с него на всякакви теми. Така че, имаше от всичко по много, и най-вече имаше предизвикателство.

Има ли нещо от това време, което липсва на днешното изкуство?

Тогава имаше конкурси, в това число и международни, имаше национални изложбе, форуми които бяха нещо като олимпиади, като балканиади, т.е. места, където всеки един показваше какво прави, как го прави, равняваше се с другите. Това е нещо, което безспорно липсва в момента на нашето изобразително изкуство, т.е форуми с мащаб, които да бъдат провокация към всички млади и утвърдени автори, защото това, което правят художниците има публична роля, то е правено, за да бъде гледано, за да осъщуствява общуване между хората. И когато има сериозни форуми, има сериозни предизвикателства. Ако няма такива, остава само комерса.

Как се стигна до идеята изложбата да гостува в Казанлък?

Казанлък е един от важните градове в България и по отношение на изкуството. Свързан е с Дечко Узунов, а това е школата, от която и Светин Русев произлиза, т.е. традициите са това, което трябва да се уважава. Така че, идеята е съвсем естествена.

Каква ще бъде съдбата на тази изложба след Казанлък?

Тя остава на Фондация „Тракарт. Предстои да пътува в още два града след Казанлък – в Ловеч и в Поморие.