Обмислят удължаване на учебната година за учениците от 1 до 6 клас

“Обмисляме да удължим учебната година от 1. до 6. клас с две седмици.” Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев на пресконференция.

“В същото време трябва да имаме предвид, че не е добре в следващите седмици децата да нямат ангажираност и занимания. Трябва да имат частичен ангажимент. Обмисляме да разширим учебната година по линия на проектните седмици. Знаете, че в момента имаме регламентирана такава проекта седмица за учениците от 1. до 3. клас.”

“Ако училищата решат следващите седмици да провеждат дейности по интереси и проектни дейности, всякакъв тип занимания в електронна среда, да отложат учебните седмици за юни месец. За 1. и 6. клас имаме две седмици маневреност през юни месец. Надяваме се, че ситуацията ще се подобри и ще позволи връщане на присъственото обучение. За голяма част от учениците в начален етап това ще бъдат първите 3 седмици, които ще бъдат с обучение в електронна реда”, посочи министърът.

“Чуваме много гласове: на родители и учители. Правят се включително предложения следващите седмици да бъдат ваканционни и учебната година да се удължи. Обучението в електронна среда е компенсаторно и не е равностойно с присъствената форма на обучение. То е частично ефективно, малко по-ефективна алтернатива за гимназиален етап, по-малко за прогимназиален и много трудна за прилагане в начален етап”, допълни той.

Министърът отбеляза, че в момента е много важно да се намали натискът върху здравната система.

“Най-важното и значимо ресурсно предизвикателство е да обезпечим системата с учители”, каза още Вълчев по повод подписването на споразумението с ръководителите на Съвета на ректорите на висшите училища, Националния браншов синдикат “Висше образование и наука” – КНСБ и синдикат “Висше образование” – КТ “Подкрепа”.

“През 2016 година, когато правихме анализи, видяхме стряскащата перспектива да останем без учители. През 2026 година, след 10 години, виждаме възрастовата структура на учителите, колко ученици учат за придобиване на педагогическо образование и колко от завършилите студенти се включват в системата на образованието”, допълни той.

Министър Вълчев обясни, че взаимоотношенията между държавата и държавните висши училища са тип “възложител-изпълнител”.

“Увеличиха се заплатите на учителите. Взе се политическото решение за двойното увеличение на заплатите на учителите, което ние изпълняваме. В системата на училищното и предучилищното образование възнагражденията са регулирани в много по-голяма степен, отколкото в системата на висшето образование. Взаимоотношенията между държавата и държавните висши училища са по-скоро тип “възложител – изпълнител”. Ние възлагаме изпълненията на прием, плащаме на изпълнение прием, диференцирано в зависимост от професионалното направление и оценката за качество и реализация. Ние обаче не регулираме възнаграждения и численост”, допълни той.

Министърът обясни, че в резултат на това, че не регулират възнаграждения и численост, са се получили значителни диспропорции и различия между висшите училища.

“Получиха се различия и във финансовото състояние на висшите училища, заради това, че един успяха през годините да поддържат по -висок прием, по-ефективни показатели. В едни висши училища през последните години приемът намаля повече и се сблъскаха с необходимост от оптимизация. От една стана увеличението на заплатите на учителите, от друга – тази децентрализация и различие във възнаграждението, постави въпроса за важността на преподавателя”, каза той.

Министър Красимир Вълчев изтъкна, че през последните години секторът на образованието е претърпял реформи:

“Успяхме да преструктурираме приема. Увеличи се приема за медицинско, педагогическо, в инженерните специалности”, отчете той.

“Освен приема, който преструктурираме, и търсенето, което се опитваме да насърчим, ние преструктурираме финансирането. Последните пет години, спрямо предходните пет, висшите училища са увеличили почти два пъти научната си дейност. Много висши училища промениха системите си на заплащане”, посочи още Вълчев.

loading…