Бойко се развихри. Две усойници вляво си глътнаха отровните езици…

Бойко се развихри. Слезе сред народа. Трети ден поред общува с хората на живо – да го пипнат.

Говори им, оправя бакиите на местната власт, поправя щети.

Тава с агнешко за работниците на “Тракия”. Съхранена зелена площ за пловдивски квартал. Селфита с дечурлиги на площада в Раковски.

Това не е популизъм, защото му идва отвътре, в природата му е. Малки жестове, човешки. Които трогват и разтапят сърца. Отвъд прокотокола на номенклатурния Брюксел, в който сякаш се бе позагубил в последно време. И остави партията на самотек, в ръцете на алчници, мъркащи котараци и самозабравили се провинциални феодали.

Всъщност Бойко не прави нищо по-различно от това да се върне към себе си. Към безизкусното си добрячество. И да напомни защо народът, щом го зърне отблизо, е склонен да прощава грешките.

Откакто се е активирал, две усойници вляво са си глътнали отровните езици.

Сбъдна се най-големият им кошмар: Бойко взе мача в свои ръце…