Д-р Генко Мирев: 14 години приюта ни работи активно с бездомните кучета на града

Общинският приют за бездомни кучета е пренаселен. Д-р Генко Мирев, отговорник на приюта поясни, че животните попадат там от улицата, това са изоставени животни, окучени кучки изхвърлени с кученцата, има и доста кучета, които са били изхвърлени направо с кашоните. Близо 14 години екипът на приюта много упорито и постоянно работи в посока да бъдат кастрирани бездомните кучета и това е дало добър резултат, но от няколко месеца отново има увеличение на бездомните животни на улицата. „ Не мога да си обясня откъде идват – едно, че хората ги изхвърлят, но имам чувството, че отнякъде другаде ги карат. Не може да освобождаваш един квартал и след една седмица да има нови шест – седем кучета. Това е най – големият проблем към момента. Според мен има транспортиране на кучета от други населени места”, обясни д-р Мирев.

В приюта животните се прибират, кастрират ги в удобен момент, разпределят се по клетки – по – малки, по – големи, които са по – лоши се изолират в клетки, хранят се, обгрижват ги, чакат се осиновители, което не се случва толкова често, защото влизат много повече кучета, отколкото се осиновяват. „ Някъде се опитваме да връщаме животни, но хората са много недоволни, други като природозащитниците искат кучетата да бъдат върнати на улицата, но един път пуснати, отиват на места, където не трябва да са – в центъра на града, по градини, по училища, градинки, които са току – що направени”, каза отговорникът на приюта. Засега животните се задържат повече в, което създава трудности, защото животните са много, понякога има конфликт между самите животни. Друг проблем е, че отскоро в приюта са започнали да влизат ромчета, които безчинстват – смесват кучетата, вадят някои отвън, пускат ги извън оградата, други носят в махалата, пускат ги там. „ Но мисля, че с помощта на полицията ще решим този проблем”, сподели д-р Мирев.

Изхранването на животните е по договор на Общината с австрийска организация. Общината също има дял в осигуряването на храна, създадена е организация в приюта да бъдат откарвани отпадъчни храни от старческите домове в града. От 1 месец фирма доставя на приюта всяка седмица между стотина и двеста килограма кости, което е голяма помощ за изхранването на животните.

Преди дни снимки в социалната мрежа предизвикаха коментари по отношение на отглеждането на животните в приюта, показвайки животни там, които изглеждат зле. „ Четирите животни, които са снимани имат история, имат и обяснение. Едно от заснетите животни, което изглежда много слабо е починало от старост, другото е блъснато преди два дни, без видими счупвания, но най – вероятно е имало вътрешен кръвоизлив и в неделя е било мъртво. Третото животно е боледувало от парвовироза и от четири дни е на антибиотици: „ Но явно организмът му е слаб”, поясни д-р Мирев. Той сподели, че в приюта има парвовироза и малки бебета, които нямат майки са много рискови, защото, за да оцеляват в тази среда, трябва предварително бебетата да имат ваксина отвън, да имат имунитет и чак тогава да попадат в тази среда, в която има вирус. Д-р Мирев обясни, че най – често това не става така, изхвърлят ги малки и винаги има рискове, и винаги има по две – три кученца месечно, които не оцеляват. И още едно куче е попаднало в обектива, което е било много слабо, но то по обясненията на д-р Мирев е намерено и доведено в приюта преди два дни и няма как за този период да навакса с храната. За да стане като другите, трябва да минат поне три – четири седмици.

Според д-р Мирев в случая има значение и културата на хората, и не е необходимо да се реагира първосигнално. Всеки, който желае да се запознае с условията, при които се гледат кучетата, може да отиде в приюта. „ Смятам, че полагаме достатъчно грижи”, каза д-р Мирев. Месечно издръжката на бездомните животни в приюта – храна и медикаменти, които се осигуряват от австрийците възлиза на близо 2 хиляди лева.

Освен д-р Мирев в приюта има само още един работник, търси се и трети човек, но до момента няма желаещи.

„ Процедурата за осиновяване на кучета е много опростена”, каза д-р Мирев. На съответното животно, което ще бъде оситовено се прави паспорт, попълва се договор за осиновяване. Ако харесаното животно не е кастрирано, то се взима от приюта едва след като му бъде направена тази манипулация. Животните се обезпаразитяват, преди да бъдат дадени за осиновяване, ваксинират се против бяс и се маркират. С паспорт животното може да бъде заявено в Данъчна служба, където собственикът да бъде освободен от данъци. Основният бич според д-р Мирев е липсата на регистрация на домашните кучета. Така няма как да бъдат решени проблемите и да спре притокът на животни, докато не може да се установи кои са собствениците на изгонените кучета. Тази процедура по регистрация на домашните любимци върви повече от десет години.