Етнографски комплекс „Светилото“ грейна в село Голямо Дряново

„Светилото“ е изградено като пространство на светлина и хармония, на пречистване, зареждане и защита. „Светилото“ е място за отпускане, за размисъл и вдъхновение.

В него са съчетани старината със строеж по модерен начин. Съхранени са история и традиции в автентичната уредба на стария Ланков дом. Това е бил домът на опълченеца Лальо Ланков, на синовете му Иван и Никола. Единият е участник в Първата световна война, в известния 23 Пехотен шипченски полк, другият – поет.

В музейната част на комплекса са обособени тематични исторически сбирки. Етнографската част от сбирката е посветена на българската народна шевица. Запазен е духът на една обновена българска възрожденска къща и нейния двор.

Комплексът носи името „Светилото“ – старата българска дума за слънце, а основната идея на неговите създатели е: „За да озариш света на другите, трябва да носиш слънце в себе си.“

Помощ при създаването на Етнографския комплекс е оказана от Община Казанлък и Българската православна църква. Етнографската сбирка е създадена с дарения на местните жители.

Собственик на комплекса е инж. Недко Младенов: „Идеята за този комплекс се роди спонтанно и най-вече, мечтали сме да запазим нещо съкровено, чисто, българско, да възродим българските традиции и архитектура. Аз съм строител и това дълбоко ме вълнува. Преди четири години, когато закупихме този имот първоначалната идея беше да направим изцяло нов дом, но след като видяхме старината, след като видяхме историята, бита, който е запазен тук, решихме да направим пълна реставрация.“

Инж. Младенов подчерта, че Етнографският комплекс се състои от музейна част – старата Ланкова къща, която е реставрирана изцяло и е запазена в автентичен вид. Запазени са основните подпорни стени, ламперии, подове. Покривната конструкция е изцяло подновена. Музейната част, освен че съхранява историята за рода Ланков, акцентира и на историята, бита и развитието на българската шевица: „В самата шевица са коодирани много послания, както и много защитни механизми за българина. И нашата идея е да възродим това, да му дадем нов вид, нов облик и да го предадем на поколенията напред.“

Новият Етнографски комплекс е дело на голям екип от хора: арх. Николай Николов, инж. Милен Пиргов, проектантски екип с ръководител арх. Адриан Христов, арх. Иво Калинков, инж. Вълко Вълков.

Методична помощ е оказана от отдел „Култура и туризъм“  на Община Казанлък, от културните институти в Казанлък – Исторически музей „Искра“, Музея на розата, Театър „Любомир Кабакчиев“. Цялостното оформление на експозицията е консултирано с отец Димитър.

„Тази къща е с повече от 250-годишна история. Това е енергия градена в годините и във времето, която е много важно, много ценно да бъде съхранена и да бъде предадена напред в поколенията. И аз съм щастлив, че имах възможност и сили да го направя. Това ще остане за векове напред“, споделя откровено инж. Младенов.

На откриването на Етнографския комплекс в Голямо Дряново присъства кметът на Община Кзанлък Галина Стоянова: „Днес тръгна по вода, защото тук, на това място, в този двор се създава с душа и с Божията благословия едно място, което съм сигурна, ще продължи да функционира, оживено от туристите, от гостите на селото и на Община Казанлък, които ще идват и ще се наслаждават на традицията, която господин Младенов и неговия екип е създал тук, за да покаже колко силен е българският род и душа в своите традиционни, важни елементи, като шевицата, старите къщи и занаяти.“

Кметът Стоянова изрази своята увереност, че културните институти в Казанлък ще напълнят с културен продукт това място. Благодари на жителите на Голямо Дряново, че помагат не само с търпение, но и с много любов и подкрепа частната инициантива да се разгърне и към местната общност.

„Пожелавам на всички, които ще стопанисвате мястото,  да сте здрави и силно амбицирани да го наложите като емблема в България“, каза кметът Галина Стоянова. На домакините на събитието тя подари картина изобразяваща манастира „Рождество Христово“ в Шипка с пожеланието: „Бъдете такава твърдина и красота, каквато е той през вековете.“

Текст и снимки: вестник “Искра”