Казанлък чества подобаващо Деня на Независимостта

Десетки казанлъчани, деца и ученици, политици и общественици отбелязаха 112 години от провъзгласяване на независимостта на България, площад „Севтополис“.

Гостите на тържеството  бяха: българският литературен класик акад. Антон Дончев, Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан, народният представител Борис Кърчев, председателят на Общински съвет Николай Златанов, граждани, ученици.

Кметът на Казанлък Галина Стоянова произнесе слово по повод годишнината, в което обърна внимание на това, че има две исторически събития, свързани с Казанлък, с този ден, които правят казанлъчани не само горди, но и истински честити в историята на България.

Стоянова подчерта, че ненапразно честванията в града по повод Деня на независимостта се организират около Царската чешма, и припомни историята на нейното създаване, когато в далечната 1893 година прогресивните казанлъчани довеждат водата от връх Бузлуджа до Казанлък.

„Тогава един от тези, които създават водопровода, Иван Патев, пише трогателно писмо на княз Фердинанд. В него той разказва за трудолюбивите казанлъчани, за напредничавите хора в Долината и иска князът да отпусне средства за създаването на чешма – в негова чест и на съпругата му. Князът се трогва от писмото на казанлъчанина, средствата пристигат веднага и чещшмата е построена. 1903 година около Царската чешма, която днес е известна сред казанлъчани като Лъвовата чешма, се открива официално в присъствието на княза.“

В словото си кметът на Казанлък обърна внимание и на друго събитие в историята на Казанлък, от 1908 година: „Само два дни след като княз Фердинанд прочита Манифеста във Велико Търново, той тръгва към Долината и минава през Казанлък.

Вече новият цар, е посрещнат от многолюдието в Казанлък с хляб и сол, с цветя и с арка, която е специално построена за него. Отсяда в къщата на именития Шипков род, на онези розопроизводители, които тогава са били европейското лице на Казанлък. Организира се празнична манифестация, след което царят е изпратен за Стара Загора.“

Стоянова подчерта, че припомня тези събития, каквито ги е написала историята, заради младите хора и децата, тъй като, по думите и, казанлъчани ги носят в сърцата си и си ги спомнят не само на този ден. „На този ден трябва да говорят историците, а не политиците, защото те трябва да предават историята и фактите такива, каквито са били, и достойни, за да се предадат на поколенията“, каза още Галина Стоянова.

Кметът на Казанлък представи и специалният гост на честванията писателя акад.Антон Дончев и му връчи от името на Община Казанлък статуетка – копие на златния киликс открит при разкопки в Долината на тракийските царе от Георги Китов.

Към казанлъчани на площад „Севтоплис“ Антон Дончев се обърна с думите“ 22 септември е един съдбоносен ден за нашия народ. Този празник днес ние посрещаме, за съжаление, в една разединена България. Не се намери достатъчна мъдрост и достатъчно добрина, за да се водят смислени разговори.” В словото си той се позова на редица примери от историята , в които единомислието и единението са довели до градивни резултати в съществуването на държавата ни и на народа.

Тържеството продължи с водосвет по повод годишнината, отслужен от Н.Вспр. Старозагорския митрополит Киприан в съслужие с казанлъшки свещеници.

И тази година по традиция бяха осветени знамената на училищата в Казанлък.

В честванията по повод годишнината от обявяването на Независимостта взеха участие и формации от Общински театър „Любомир Кабакчиев“ и НЧ „Жар“.