Казанлъшки журналист има своя версия за Голямата Косматка

Могилата Голяма Косматка е една от най-импозантните в цяла Тракия със своите 23 метра височина и диаметър 130 метра; разположена е на 1 км южно от гр. Шипка и на 12 км северно от Казанлък. През 2004 година
археологическата експедиция ТЕМП с ръководител д-р Георги Китов открива в нейните недра гробницата на тракийския цар Севт III. Според специалистите, култовото съоръжение е строено през втората половина на V в. пр. Хр. като храм. Впоследствие е превърнато в светилище-хероон чрез символичното погребение на цар Севт III, съобразно тогавашната орфическа религия на траките.
Гробницата се състои от коридор (дромос), дълъг 13 метра, и три последователни помещения. Първото помещение е правоъгълно и в него е намерен скелет на кон. Второто помещение е с кръгла форма и с куполен покрив висок 4,50 м. На входа на това помещение се намира мраморна врата, в която са издялани релефни касети и са монтирани два релефни бронзови медальона, изобразяващи Хелиос на източното крило и Медуза Горгона на западното. Третото помещение представлява монолитен гранитен блок – саркофаг с тегло около 60 тона.
В него е издълбана погребалната камера с каменно легло. В това помещение са намерени множество ценни антични предмети, които свидетелстват за знатното положение на /символично/ погребания. На първо място – това е триумфалния златен венец от дъбови листа и жълъди; много са съдовете за вино – три глинени амфори, бронзов аскос и патера, сребърна каничка и фиала, златен киликс; намерени са и части от въоръжението на царя – бронзов шлем със сребърна позлатена апликация, наколенници, нагръдник със златотъкана украса, железен меч в ножница със златни апликации, върхове на копия; украса за конска амуниция, кръгла златна апликация с глава на разярен лъв с прецизно изработени растителни орнаменти, стъклени пулове за игра, както и предмети, свързани с тоалета: два съда за благовония от алабастър и позлатена сребърна пиксида (кутийка) с форма на мида, принадлежала най-вероятно на жената на Севт III – Береника.
Човешки останки липсват. В гробницата не са намерени човешки останки, освен три зъба, принадлежали 10-12-годишно дете, разпръснати в кръглата камера. Така – тленни останки от цар Севт липсват, но на 7 м пред фасадата на гробницата бе открита бронзова глава на мъж на средна възраст, с мустаци и брада. Според изследователите, това е скулптурен портрет на Севт ІІІ. Археоложката Диана Димитрова обнародва пълните резултати от извършения химичен анализ на леярската пръст от вътрешността на бронзовата глава – той показва, че пръстта е от района на Казанлък. Което е свидетелство, че скулпторът е изваял скулптурата на място. Според Димитрова, техниката на изливане на бронза и стилът позволяват да се предположи, че авторът на този античен шедьовър е Силанион – един от най-известните атински скулптори.
В случая, за нас е интересно обстоятелството, че бронзовата глава очевидно е била част от бронзова скулптура на Севт в цял ръст. Столицата на неговото царство Севтополис се намира на десетина километра югозападно от гробницата, сега на дъното на язовир „Копринка”. При разкопките на древния тракийски град екипът на проф. Димитър Димитров открива пиедестал, на който очевидно е била поставена статуя на цар Севт III.
Орфизмът се базира на преданието за любовта на Орфей и жена му Евридика. В деня на тяхната сватба, Евридика е ухапана от отровна змия. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта – Хадес. Той се съгласил да му върне обратно Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на горния свят. Обаче по пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство.
Но Орфей останал верен на любовта към съпругата си. Четири години той не обърнал внимание на нито една друга жена. Така предизвикал смъртта си, разкъсан от ревнивите вакханки
край бреговете на река Хеброс – Марица. Частите от тялото му били отнесени от реката и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани. Орфизмът бил широко разпространен не само по тракийските земи. Очевидно, след смъртта на цар Севт III тялото му е било разкъсано на части и хвърлено в Тонзос или някоя друга голяма река… Същевременно, имаме достатъчно доказателства, че Севт е бил обожествен в светилището-хероон, което се намира в Голяма Косматка. Откриването на бронзовата глава на царя в южните поли на могилата, е доказателство, че за символичното погребение на Севт III е използвана неговата бронзова статуя, издигала се преди това в центъра на Севтополис. Логично е останалите части от разчленената статуя да са заровени също в полите на могилата, най-вероятно от север, изток и запад.
Остава ръководството на Исторически музей „Искра“ да организира разкопки и древната бронзова статуя да бъде извадена изпод земята.