Мария Габриел донесе новина от Брюксел: “Имаме споразумение за новата ОСП”

В края на миналата седмица конференция на тема: „Европейските програми в подкрепа на евроинтеграцията и  икономическото развитие на България“ организира ПП Обединени земеделци.

Специален гост на събитието беше Мария Габриел – еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж. В него участваха също Петя Ставрева бивш евродепутат и член на комисиите по земеделие в 43-то 44-то НС, инж. Емил Йончев генерален директор на иновативно предприятие КОЛОВАГ АД, Лозана Василева бивш заместник министър на земеделието, кметове и общински съветници, земеделски производители и представители на бизнеса.

Дискутирани бяха възможностите за работа с европейски програми през следващия програмен период, приоритетите в дневния ред на Европа и предизвикателствата за  страната ни, както и внедряването на иновативни производства и технологии на бъдещето в българския бизнес.

Мария Габриел: Вече има споразумение за новата обща селскостопанска политика на Европейския съюз.

 Г-жо Габриел моля да направите кратко обобщение на форума, който наблюдаваме

Днес изпращаме много силно послание за това, че науката, иновациите, образованието са ключови и за земеделието и за развитието на селските райони. Добрата новина е, че успяхме в рамките на година да отстоим много силни бюджети, най-силните в историята на Съюза: 95,5 милиарда евро за „Хоризонт Европа”, 28 милиарда евро за „Еразъм +”. Сега влизаме в нов етап. Етапът е как да популяризираме новостите и как те да достигнат като възможност до всеки един, във всеки един район на Европа, включително и в селските и по-отдалечените. Като си говорим за програма „Хоризонт Европа” много важно е да имаме в предвид, че само чрез иновациите можем да се справим с цифровия и екологичен преход. Няма как да изпълним целите свързани със Зелената сделка или да съумеем да се възползваме от цифровизацията, ако няма иновации, затова наистина отправям и аз едно послание: Бъдете активни, европейския иновационен съвет е тук за да подкрепя вашите идеи за развитието на региона. Програмата „Еразъм+” е тук за да дава възможност не само да имаме свързаност и Интернет, а да се инвестира и в уменията, какво да правим с това интернет съдържание, с уменията как да използваме данните, как те да водят до нещо добро.

Кой по-добре от земеделците знае с данните, с които разполага колко са чисти въздуха и почвите. Сега предизвикателството е как тези идеи и данни да носят работни места, доходи и развитие за региона. Ето това са програмите „Хоризонт Европа” и „Еразъм +”. Те са една покана за това да бъдем иновативни и да работим заедно. Да вземаме предвид спецификата, но и да бъдем дръзновени , това да предлагаме нови неща.

Бихте ли повдигнали завесата  на току-що постигнатата сделка по новата обща селскостопанска политика.

Ето го предизвикателството, сега има споразумение за новата обща селскостопанска политика. Не бяха никак лесни преговорите, те и продължиха, което е съвсем разбираемо. Защото предизвикателствата са големи и залозите са големи. Сега има няколко много добри новини, разбира се, че ще продължим да си говорим за опростяване на процедурите. Има много ясен сигнал изпратен към малките фермери, 10% задължително от Бюджета, 3% за младите фермери работещи с цифровизацията, имащи достъпа до данни, желаещи да иновират. Отново казвам, че новата обща селскостопанска политика дава подкрепа за категории, които очаквахме от години, в които са младите фермери и малките ферми. Тя обаче е свързана със Зелената сделка и приноса на земеделието към борбата с климатичните промени. Знаем колко е тежък въпроса за нашите земеделци, колко трудности може това да предизвика. Затова мисля, че веднъж след като текста е приет, трябва много бързо да се премине към разглеждане на отделните цели и начина, по който са предвидени да бъдат достигнати през годините. Част от тях са до 2024 г., а другите са за по-дълъг период.

Мисля, че това е, което очакват хората в селските райони. Всички, които са свързани с общата селскостопанска политика.


Петя Ставрева: Смятам, че трябва да се отдели ресурс чрез национални средства, с който да се подкрепят розопроизводителите

 Госпожо Ставрева, бихте ли направите обобщение на форума, който тъкмо приключи!

Ние организирахме много интересен форум, дискусия посветена на европейските програми и как те подпомагат икономическото развитие и евроинтеграцията на България. В началото на форума, направих един обзор как България работи по европейските програми, след като стана член на Европейския съюз. Един от основните изводи е, че не е важно само колко средства усвояваме, а как те се разпределят, и как те подкрепят бизнеса, земеделските производители, развитието на регионите.

Поставихме акцент върху това, че по Програмата за Развитие на селата и селските райони една от основните мисии за възраждането на малките населени места, не беше изпълнена успешно. Също така, един много важен за нас от „Обединени земеделци” въпрос е свързан с качеството на храните, с това да няма двоен стандарт по отношение на цените на храните и услугите.

Българският еврокомисар Мария Габриел представи пред нас основните програми, които са в нейния ресор по отношение на иновации, на образование и на научните изследвания. Дискутирахме възможностите за развитие на регионите, възможностите включително да бъдат подкрепяни земеделските производители по мерките свързани с иновации, с модернизация, с внедряване на новите технологии. Получи се интересна дискусия свързана с това, как земеделските производители и присъствалите кметове, които участваха в дискусията виждат прилагането на земеделските програми и като цяло доколко ефективно се разпределят средствата по линия на европейските фондове.

Много от кметовете на малките населени места споделиха, че до тях не достига финансов ресурс от Брюксел. Те не успяват да реализират успешни проекти, че не достатъчно европейски пари влизат в техните населени места. Акцентираха на необходимостта през новия програмен период , мерките така да бъдат заложени, такива критерии да бъдат структурирани, че всяко едно малко населено място да получи достъп до финансиране, а не да зависи от общинския център. Много важен акцент в дискусията беше и подкрепата за розопроизводството. Сред нас бяха розопроизводители, които алармираха за трагичното положение в този сектор. Ние, от „Обединени земеделци”, сме едни от инициаторите на законодателството в областта на розопроизводството още преди началото на розобера. Ние алармирахме за тежките проблеми и днес също дискутираме, как може с европейски и национални средства да бъде подпомогнат този сектор, който е ключов. Българската роза е едно от лицата на България и се получи един важен дебат за подкрепата на розопроизводството, как да бъдат взети мерки не само за спасяването на този бранш, но и за дългосрочно развитие, което да бъде свързано с едни стабилни доходи за розопроизводителите.

Дискутирахме също и въвеждането на новите иновативни технологии в бизнеса, защото българският бизнес работи с европейски пари. Аз подчертах необходимостта от това българската икономика да работи на европейски обороти, обръщайки поглед към утрешния ден, който е свързан с дигитализацията и модернизацията. Смятам, че дискусията беше изключително полезна за всички участници, не само защото те имаха възможност да чуят директно от еврокомисаря за новите европейски програми, и какви проекти могат да реализират, но и защото ние практически обменихме предложения и идеи. Също имахме възможност да чуем от кметовете, от земеделските производители, кои не са работещите звена, и къде са проблемите при усвояването на европейските средства.

Какво е Вашето виждане по отношение на Българската маслодайна Роза. Възможно ли е европейската комисия да поеме повече ангажименти за българското розопроизводство.

Аз смятам, че при всички положения трябва да бъдем много активни и да оказваме по всички възможни линии натиск, върху всички национални и европейски  институции, да подкрепят българското розопроизводство, което е в критично състояние. Не приемам идеята да бъдат давани субсидии за изкореняване на розови насаждения, защото смятам, че това е един бранш, едно производство, което беше създадено с национални и европейски средства, но най- вече с усилията на много производители, които видяха перспектива в развитието на този отрасъл. Подчертавам, че българската роза е едно от най-красивите лица на България. Това е въпрос на стратегически приоритети – да запазим, да подкрепим не просто да оцелее розопроизводството, а да бъде атрактивно, да се развива добре. Българската роза, която има своите традиции, своя авторитет, да получи по сериозна подкрепа. От една страна са Европейската комисия, европейският бюджет и европейските помощи, които могат да бъдат получени за подкрепа на родното производство. Аз обаче смятам, че ние трябва чрез национални средства да отделим ресурс, който да подкрепи родните производители. Ние от „Обединени земеделци” сме да няма такъв натиск върху производителите в началото на розоберната кампания всяка година. Преди старта на розоберния сезон да има една среща, на която да участват представители на институциите, на производителите, на преработвателите на розов цвят, на която да бъде дискутирана и коментирана препоръчителна минимална изкупна цена. Това ще бъде един сигнал към всички, че под определена цена не трябва да спадат сумите, които получават производителите, защото те не могат да покрият своите разходи. А държавата има механизми да инициира помощ през законодателство и чрез плащания през фонд „Земеделие“. Аз смятам, че голяма част от помощите, които даваме,  трябва да бъдат нотифицирани в Брюксел. Смятам също, че пандемията е един много сериозен аргумент за пред европейските институции, защото ние трябва да подкрепим розопроизводството.  И не да говорим за субсидии за изкореняване, а да говорим за субсидии и помощ, която ще насърчи развитието на този бранш.

Има възможности! Необходимо е браншовите организации да бъдат много по активни в този процес, да запознаят институциите, да настояват, и не в началото на розоберната кампания, а много по-рано, да започне подготовката за следващата година. Така да се направи, че през плащания цените да бъдат много по-справедливи за производителите, да покрият техните разходи. Ние от „Обединени земеделци” бяхме в основата на инициирането на това законодателство и ще продължим да бъдем много активни . Днес говорейки с комисаря, ще изпратим конкретни предложения, които са свързани с подкрепа, която може да бъде отстоявана пред Европейската комисия. Аз вярвам, че нашите производители могат да договорят много по-сериозна подкрепа и от Държавата.

 


Лозана Василева: Категорично смятам, че европейската комисия трябва да се намеси в подкрепа на сектора розопроизводство, точно заради конкуренцията от трети страни.

Г-жо Василева споделете Вашето усещане за форума. Смятате ли, че беше полезен?

Да! Аз се радвам, че днес се проведе толкова важна конференция и то именно в Пазарджик. Това е земеделски район. Тук сме силни в сектор зеленчукопроизводство , овощарство и животновъдство. Така, че се радвам и еврокомисаря Мария Габриел уважи събитието на „Обединени земеделци”. Днес в Пазарджик провеждаме много  полезна дискусия за това, какво е постигнато в сектор земеделие. Най – важното какво предстои в новия програмен период, какви са основните политики и приоритети, зададени от Европейската комисия. Имаме добра новина. Госпожа Габриел обяви, че е приключил дебатът по новата обща селскостопанска политика и там важно място ще заемат малките земеделски стопанства. 10% от целия бюджет ще бъде заделен за малки земеделски стопанства. Така, тази силна екологизация, за която се говореше, Зелената сделка намери резултат и в общата селско стопанска политика.

Една значителна част от средствата, около 35% от пакета за селските райони и 25% от директните плащания ще бъдат заделени именно за еко-проекти. Бъдещето ще бъде в опазване на околната среда, отглеждане на биологично земеделие и производство на чисти и безопасни храни.

А по отношение на розопроизводството? В процеса на прилагане на новия Закон за розата производители и преработватели  установиха известни несъвършенства. Възможно ли е да бъдат направени корекции и подобрения? Има ли идея и политическа воля да се доразвие Закона?

Разбира се. Аз много се радвам, че в този мандат на правителството Борисов 3, успяхме да завършим този дълъг процес в тясна комуникация с браншовите асоциации в сектора. Бяхме в постоянна комуникация. Разработихме този закон и успяхме в Народното събрание, той да бъде приет. Вече се прилага и на практика вече 1 година. Създадохме регистър на производителите на розов цвят от сортовете „Дамасцена“ и „Алба“, както и регистър на преработвателите. Това ще урегулира процеса на  взаимоотношение между всички участници във веригата в сектор Рози. Разбира се в процеса на прилагането му е възможно един закон да претърпи промени, да видим в каква посока може да се измени ситуацията на сектора. Надявам се да се сформира едно стабилно правителство, едно стабилно управление, което да може да комуникира активно с браншовите асоциации със земеделските производители да продължи добрия диалог и да подобрява законодателството в полза на земеделските производители.

Като бивш заместник министър на земеделието, какво е вашето усещане за бъдещето на розопроизводството и търговията с розово масло? Какво очаквате подобрение или влошаване на ситуацията?

За съжаление ситуацията на международния пазар е такава, че през последните няколко години има свръх производство и предлагане на розово масло. Залежаха големи количества. В резултата на пандемията  това се оказа негативно  за сектора.  Без адекватна държавна подкрепа на сектора не би било възможно подобряване на ситуацията. Би трябвало догодина да се приложи адекватно държавно подпомагане за да се стабилизира сектора.

Смятате ли, че Европейския съюз трябва да се намеси по някакъв начин? И дали ние , като държава членка трябва да настояваме за по сериозна подкрепа , тъй като основните ни конкуренти са държави извън Европейския съюз?

Категорично смятам, че европейската комисия трябва да се намеси в подкрепа на сектора розопроизводство, точно заради конкуренцията от трети страни. Европейският съюз няма как да повлияе на третите страни и на техните пазарни отношения . Може да помогне на нас розопроизводителите. Ние сме традиционен производител. Това, за което ние настоявахме и изпратихме две писма до Европейския комисар Войчеховски е да отключи кризисната мярка „Бране на зелено” . За да може тези производители, които нямат пазар и желаещи да изкупуват техния розов цвят , да подмладят насажденията и да приберат реколтата на зелено – да стабилизират цената на местния пазар, да няма такова свръх предлагане на розов цвят. За съжаление получихме два категорични отказа от Европейската комисия. Това не трябва да ни обезкуражава. Аз смятам, че при едно следващо стабилно управление, можем да продължим да отстояваме нашите интереси, така както ги отстоявахме в КОВИД кризата. Тогава направихме безпрецедентно изменение на регламент на Европейската комисия и направихме възможно да подкрепим с КОВИД мярката Програмата за селските райони нашите земеделски производители, в това число и розопроизводителите. Да ги подкрепим в кризата.  Това показва, че когато усилията са целенасочени, системни и добре обосновани, може да получи промяна. Смятам, че трябва да продължим в тази посока работата ни с Комисията. Трябва да ги убедим, че това е изключително важно за нашия сектор в България и за целия Европейски съюз.