По повод 12 април навярно не знаете, че:

Първото издигане на хора с балон в българското небе e станало на 18 септември 1892 г. по време на Първото международно изложение в Пловдив (с малък сферичен неуправляем балон, собственост на френския въздухоплавател Еужен Годар). С него са летели поручик Константин Кънчев и подпоручик Васил Златаров;

Първият български балон “София-1” е ушит под ръководството на капитан Васил Златаров през 1912 г.;

Първото летене със самолет в българското небе било на 15 ноември 1910 г. – с двуетажната “летяща етажерка” “Фарман”, чийто мотор “Гном” бил с мощност от 50 к. с. След руснака Борис Маслеников машината била пилотирана от капитан Васил Златаров, който записал за втори път името си на първо място сред българите-покорители на небето;

Първите български авиоконструктори са: Харалампи Джамджиев – построява през 1905 г. апарат с махащи крила – орнитоптер; Иван Гевренов конструира през 1910 г. вертолет “Чучулига”, чийто модел се издигнал на 2 м височина; Георги Божинов патентова през 1912 г. създадения от него проект за самолет;

Първият български хидроплан е построен в Божурище през 1924 г. Година по-късно, пак в Божурище, са изработени първите два безмоторни самолета – българска конструкция: “Топракчиев” и “Векилски”;

Създадените към 1928 г. български самолети “ДАР-1” и “ДАР-3” съперничат на европейските по онова време.

Първият български уред летя в Космоса през 1971-1972 г. “П-1” бе предназначен за директно измерване на параметрите на йоносферната плазма около спътника “Интеркосмос-8”, с него бяха положени основите на космическото приборостроене у нас, като България се нареди на 18-о място в листата на космическите държави.

Първият ни космонавт генерал Георги Иванов полетя около Земята на 10 април 1979 г. с кораба “Союз-33”. България стана шестата държава в света, участвала в пилотиран космически полет.
По космическия проект “България-1300” за двата спътника – “Интеркосмос-България-1300” и “Метеор-Природа” – българската наука и практика създаде 15 уреда и системи.

Първият спътник бе изведен в орбита на 7 август 1981 г. от космодрума в Байконур със съветска ракета-носител. Идеята и проекта за него бяха чисто български. Той бе сред четирите от изстреляните общо 128 спътника през 1981 г., оценени като върхове на световната космическа наука!
Български учени създадоха първата в света “Оранжерия на небето”. Космическата оранжерия “СВЕТ-1” по програмата “Интеркосмос” бе монтирана на борда на модул “Кристал”, скачен с орбиталната станция “Мир” на 10 юни 1990 г. Тя представлява автоматизирана система за прецизно измерване, контрол и регулиране на параметрите на средата за отглеждане на висши растения в условия на безтегловност.
Същата година НАСА финансира втора модификация на оранжерията “СВЕТ-2”, с която стана възможно възпроизводството на растенията. На борда на орбиталната станция много международни екипажи провеждаха по различни научни програми експерименти с различни видове култури. Доказано бе, че от семена, засети на борда, могат да се родят космически семена. Десет години, до март 2001 г., когато станцията “Мир” бе потопена в Тихия океан, космонавтите опитват вкуса на четири вида различни салатни култури, отгледани в “СВЕТ”…

Първата българска апаратура, която ще се монтира на втория марсоход, ще бъде разположена в корпуса на мобилна лаборатория, която ще обработва информация от Червената планета. На борда на кораба, който ще транспортира лабораторията, ще е и вторият марсоход. Той е европейски отговор на разработката на НАСА (САЩ). Американският “Кюриосити” понастоящем се “разхожда” по Марс.
Български учени се включиха в “ЕкзоМарс” – гигантски проект на Европейската и Руската космически агенции. Прототипът на апаратурата, дело на учените от Института за космически изследвания, от края на м. г. е в Москва за тестване. С нашето изобретение ще се изчисляват нивата на радиация по пътя към планетата и на самата й повърхност. Данните са необходими за предвиждане на евентуални вреди за бъдещите марсоходци по време на полета им, който се очаква да бъде осъществен през 2025 г. Българската технология ще бъде базисна и за създаване на екипировката за първите марсианци.
Навярно малцина от читателите знаят, че наши датчици са монтирани на Международната космическа станция и измерват въздействието на магнитните и електрическите полета на повърхността на астронавтската база. Те ще работят чак до 2020 г.!
Преди тях български апаратури са летели на непилотирани обекти около Земята, а в периода 2008-2009 г. – на първия индийски спътник на Луната “Чандраян-1”.
С участието на учените ни в проекта “ЕкзоМарс” България ще защити достойно мястото си в семейството на космическите държави. До няколко години корабът (с лабораторията и марсохода) ще бъде изстрелян към Червената планета. Мисията му ще има фундаментално значение за човечеството – на Земята очакват важни данни за небесното тяло, което някои вече виждат като алтернативен дом на днешните хора.