В Казанлък честваха 70-годишнината на Горяните

С венци и цветя бе почетена паметта на загиналите горяни. С грамота и книгата „Държавна сигурност и вероизповеданията в България“ бяха отличени потомци на горяни.

Сред официалните гости на събитието бяха народните представители от ПП ГЕРБ Спас Гърневски и Лиляна Друмева , която е и председател на Съюза на репресираните „Памет“, представители на местни патриотични организации, потомци на горяни.

„Винаги, когато има някаква годишнина на горянството, не пропускаме да я отбележим“, каза Друмева.

Събитието бе организирано от Съюз на репресираните „Памет“, БЗНС,  Съюз на възпитаниците на военните на Негово Величество училища,  Школата за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство на Казанлък.

Недалеч от Казанлък, в двора на черквата в с. Габарево се намира паметник на 16 горяни, избити на 1 октомври 1952 година и заровени в масов гроб в полето край съседното с. Александрово.  През 2001 г. костите на горяните от масовия гроб са ексхумирани и погребани в двора на храма. А през 2013 г. е открит и паметникът с имената на 16-те горяни.

Лиляна Друмева: Тепърва ще се знае за горяните

Горянското движение не е добре познато, но в началото на демократичните процеси в Европа се твърдеше, че България е изостанала от бившите социалистически страни. В смисъл че Чехия си има своята „Чешка пролет“ , поляците своята „Солидарност“, унгарците – Унгарската революция през 1956 година, а България е била толкова верен сателит на бившия СССР и не е имало никаква съпротива от тогавашната власт. Оказа се обаче, че това не е така. Дълго време се криеше фактът , че непосредствено след 9-ти септември, в началото на 1945 година, през месец март излизат първите горянски чети. И те са били в Казанлъшко, Сливенско, Благоевградско – Сандански, Петрич, Враца и на много други места в България. Като президент на България Росен Плевнелиев оповести този факт на много висок глас и награди с почетен знак за гражданска заслуга, посмъртно много от горяните, които са загинали за демокрация в България. И сега, винаги, когато има някаква годишнина от Горянското движение ние отбелязваме съответното събитие, защото тези хора заслужават това. Горяните са били хора, които изконно не са били съгласни с установяването на болшевишката власт в България. По тези причини те са били гонени от властта и са били принудени да се крият в горите, в планините, да образуват горянски чети и по този начин да окажат съпротива срещу тогавашната власт. Това не е било никак наивно за онова време, тъй като те са получавали уверение от други сили, вън от България, че ще получат някаква подкрепа. Но така или иначе сериозна подкрепа те не получават. Горянските чети са били предадени и по различни начини унищожени: или в сражение, или в засада, или чрез предателство. Много горяни са загинали. В казанлъшкия край има масов гроб на убити млади момчета, чието лобно място и до ден днешен не се знае.

Спас Гърневски: много дълги години цялата история на горянското движение е било крита.

За съжаление, много дълги години цялата история на горянското движение е било крита. Знаели са я само тези, които са били свързани по някакъв начин и ограничен кръг хора, които не са смеели да коментират тази тема, което налагаше извода в Източна Европа,че едва ли не, всички други страни са имали някакво съпротивително движение срещу съветските власти окупирали Източна Европа, съответно и България. След демократичните промени у нас стана ясно, че България е първата страна в Източна Европа, която е застанала срещу болшевишкия режим, който е поставил комунистическия режим на власт. Това започва веднага след 1944 година. Горянското движение минава през два етапа. Сравнено с партизанското, горянското движение е четири пъти по-голямо и като хора, които са участвали в него и като години на съпротива. Започвайки през 1944 – 1945 година, минаваме през 1951 и 1952 години. Във втория том на Хрониките на Стефан Цанев доказано се говори за между 4 и 6 хиляди души излезли в над 100 чети като съпротива срещу новата власт, плюс техните помощници, стигат до 10 – 12 хиляди души. Това си е направо една армия, която води гражданска война. Съпоставено с партизанското движение, към 1943 година то няма повече от 800 партизани. Дори в навечерието на окупацията през 1944 година са стигнали до две хиляди души. Това показва съпротивата, която България е оказвала в онези години, в онези условия, срещу болшевизацията на страната. Легендарни чети и хора участвали в тя с водачите им на територията на цялата страна вече са изследвани, обозначени са поименно. Една от най-сериозните чети е в Сливенския район водена от т.нар. Търпана. Когато властта решава, че трябва да унищожи тази чета, новата власт хвърля срещу нея 13 хиляди войници и милиционери в битката с тази чета, която е наброявала 200 души. И тези 200 души успяват да пробият кордона, измъкват се, но по-късно биват предадени и избити. Например в двора на черквата в село Габарево има паметник с имената на 16 горяни заловени и избити. Сега костите им благодарение на местните хора са погребани в двора на черквата. Няма село след 9-ти септември, където да няма избити хора и това е предизвикало съответно реакция да излязат млади хора, които да се борят, да защитават България и демокрацията, но за съжаление, не успяват. Трудно е в днешно време младите хора да разберат горянското движение. По – възрастните знаят какво е било времето, което е дало причината за възникването на това движение. Масово са избивани хора след 9-ти септември. Например, в пловдивските села, по 60-70души за една седмица са избити, хвърлени по кланици, заровени незнайно къде. Всичко това е предизвикало и съответна реакцията на техни близки и поддръжници да излязат и да търсят справедливост и да защитават по този начин България от режима, който настъпва. Към днешно време е ясно, какво е горянството. То нарежда България на първо място сред източните страни в Европа, която още на първия ден е застанала срещу болшевишката „пепелянка“ на Балканите. Паметта за горяните, тяхната история тепърва ще излиза. Няма район в страната в който, да няма чета на горяните. В Кюстендилско, в Осоговската планина има сериозна чета. Всички части от страната са били обхванати от по-големи или по-малки чети, за да станат 5-6 хиляди души, които на територията на страната са воювали, за да опазят демокрацията. За горяните всичко тепърва трябва да бъде разкрито, да се знае и да се отдава заслужено почит. Трябва да се знае, че България не е била просто продадена и окупирана. В днешно време тези неща стават все по-реални, правят се паметници в редица населени места.