Казанлъшките читалища са пример за управление и разпределение на пари

Изобщо въвеждането на механизма доведе до факта, че нашите читалища работят повече и развиват по – голяма дейност. Съответно и искат повече средства, но това няма как да се случи, защото Министерството на културата чрез Министерството на финансите определят субсидиите за общините и няма как да е по – голяма. И тази година за Община Казанлък субсидията включва 78 щата.

Към нашия механизъм интерес прояви и Министерство на културата. От заместник – министъра на културата Амелия Гешева  бе свикана комисия, на която бе поканена и Община Казанлък, като представител на читалищата в България, за да представим нашия механизъм. Той беше одобрен от експертите в Министерството на културата.

Госпожо Касева, Община Казанлък прилага от близо пет  години специална система към читалищата в общината при разпределение на държавната субсидия, кое наложи въвеждането на тази система?

От четири – пет години въведохме механизъм, който е един от малкото регламентирани и уточнени, по които се разпределя читалищната субсидия в България. До въвеждането на този механизъм разпределението на субсидията ставаше на базата на щатна численост. Имаше голям брой читалища, които работеха с един щат, който е строго регламентиран от Министерство на културата и субсидията му е точно определена. И дали читалището ще има дейност или не, това нямаше никакво значение, защото читалището „ Х” си знаеше, че я получава. А след въвеждането на механизма, субсидията, която получават читалищата е доста по – голяма. В случая, основният принцип е – тези читалища, които имат по – голяма дейност, те получават и по – голяма субсидия. Въвеждайки този механизъм нашите читалища имат и много по – голяма дейност, много повече събития се случват по населените места.

Механизмът включва седем критерия, всеки от които има подкритерии. Основен критерий, по които се разпределя субсидията е базов минимален фонд, който се определя от щатовете към съответните читалища. Над него се надграждат всички останали точки, които се събират на база дейностите, които извършва читалището. Всичко, което е дейност се включва в основните критерии: библиотечна дейност, културни и творчески дейности, любителско художествено творчество, образователни курсове и общи показатели, в които влизат сградният фонд, компютърните конфигурации и др. Обхващайки цялостната дейност на читалищата, когато дойде време за разпределяне на субсидията, се сформира работна група, която разглежда отчетите на читалищата и по точкова система определя и точките, които получава всяко читалище. Този механизъм непрекъснато подлежи на усъвършенстване, защото до този момент няма друг образец, от който можем да се възползваме. Нашият механизъм е създаден в партньорство с читалищните председатели и секретари. Всяка година ние преценяме плюсовете и минусите от предходната и правим промени съответно в част от критериите и го усъвършенстваме. Тази година вече сме наясно, че трябва да добавим и нови критерии, като членска маса. По Закона за народните читалища, членската маса в селските читалища трябва да е минимум 50 души, а в тези в града минимум 150 души. Оказва се, че немалка част от читалищните членове не си пращат членския внос. Това е важен признак за дейността на читалищата. За какво читалище ще говорим, без да има платен членски внос. С годините изникват редица детайли, с които усъвършенстваме механизма.

Изобщо въвеждането на механизма доведе до факта, че нашите читалища работят повече и развиват по – голяма дейност. Съответно и искат повече средства, но това няма как да се случи, защото Министерството на културата чрез Министерството на финансите определят субсидиите за общините и няма как да е по – голяма. И тази година за община Казанлък субсидията включва 78 щата.

Към нашия механизъм интерес прояви и Министерство на културата. От заместник – министъра на културата Амелия Гешева  бе свикана комисия, на която бе поканена и Община Казанлък, като представител на читалищата в България, за да представим нашия механизъм. Той беше одобрен от експертите в Министерството на културата. Остава да изчакаме промените в закона, за да сме наясно под каква форма ще бъде въведен този механизъм или поне общите му критерии. На сайта на Министерство на културата има дадени насоки, но те са с пожелателен характер. И това, какво се случва, когато се съберат повече от 20 читалища на едно място и начинът, по който се разпределят субсидиите, не е много ясен. Това беше и причината ние да разработим някакви ясни критерии, по които да разпределяме справедливо субсидията на нашите читалища.

Говорим за дейност на читалищата, какво включва това понятие, според критериите?

Дейността на читалищата е много всеобхватна тема. Това е културната дейност, която всяко читалище развива,всички онези събития, които са в културния календар за годината. В културната дейност влизат и всички онези читалищни състави и групи, образователни курсове. Но в нашия механизъм вече, ние сме се регламентирали, какво е състав, какво група, школа и т.н. Това се наложи, защото все повече читалищни деятели си нагласяха нещата и те не бяха много ясни: една фолклорна група от 50 души, например,е несъпоставима с група от 5 души. Или репертоарът на дадена група, с две песни да бъде считана за фолклорна група. Или една и съща група един път да е фолклорна, втори път да бъде числена като такава за стари градски песни. В механизма критерий е и броят на хората в съответните състави. Всяко читалище получава субсидия и за броя на самодейците в него. В читалищните дейности влизат и всички конкурси, в които участват съставите, и наградите, които получават съответно от тях. Всичко, което извършват читалищата като дейност и всичко, което е позволено от Закона за народните читалища, сме го включили в нашия механизъм като критерий за сравнение. По този начин отсяваме и работещите от по – малко работещите читалища, но вече смело мога да заявя, че в община Казанлък няма читалище, което да няма активна дейност.

Какво ви накара да публикувате стойността на субсидията, която получава всяко едно читалище в Община Казанлък, това досега не е правено?

Да, досега не сме публикували сумите, които получава всяко читалище в община Казанлък. С работната комисия и с ръководството на Общината решихме, че както са известни всички субсидии, които получават населените места, както се знае заплатата на кмета, на общинските съветници, така е хубаво да се знае и каква субсидия получава всяко едно читалище. Защото невинаги до самодейци и читалищни дейци достига коректна информация за субсидиите, които получава едно читалище. Имали сме ситуации, в които са се разправяли с Общината, защо не е преведена сумата, или защо е малка сумата. Затова счетохме, че е по – коректно всеки, който се интересува, да има информация за субсидията на читалищата и какво се прави с нея.

Има един остатък от 42 хиляди лева от държавната субсидия, който не е разпределен на читалищата, какво ще се случи с него?

Всяка година има остатък. Ние условно го нарекохме така. Той е един от критериите в нашия механизъм, който е обща оценка на Общината. Тази обща оценка обхваща едни 5 процента от субсидията, които Комисията за разпределяне на субсидията, в която има по едни представител от читалище и представител на Общината, решава как да ги разпредели. Комисията реши тези 5 процента да бъдат дадени на Общината и тя да ги разпредели на читалищата допълнително към финансирането им от Механизма. На този етап сумата от 42 хиляди лева ние решихме да я разпределяме поетапно до края на годината на читалищата, които имат за задача да направят един стойностен културен продукт, който да бъде показан както на жителите на Казанлък, така и на гостите. Нашият Културен календар е далеч по – малък от сумата, която се дава на читалищата.

Какъв е статутът на председателя и на секретаря на читалището?

В тази сфера има само един закон, който действа и това е Закона за народните читалища. Според него, председателят се избира от чиналищното настоятелство. Председателят е в позицията на работодател, той прави назначенията в читалището – секретар и всички служители, както и тези, които са на граждански договор. Дейността на председателя е неплатена. Това не е изписано в закона, но това, което определя самият закон, позволява да го тълкуваме по този начин.

Кой може да заема длъжността „ секретар на читалище”, какво образование трябва да има?

Ние сме се базирали на Единния класификатор за длъжностите, като в споменатия вече механизъм сме заложили, че когато назначеният има нужното образование, той получава едно заплащане, и друго, когато няма нужното образование. Същото се отнася и за библиотекарите. Техният щат се определя отново на база Единния класификатор – библиотекар със и без необходимото образование.