Памет

Нещо като Емблема на Града, нещо като Символ на Долината

С отглеждането на маслодайната роза в Розовата долина на България е свързан не само поминъкът и социално – икономическото положение на хората от този район, но и техния бит, обичаи и култура. Миналото, настоящото и бъдещото търговско и икономическо значение на розопроизводството оформят причината да се открие експозиция на музей на розата.

Първите експонати са събрани от основателя на музей “Искра” – Петър Топузов, който през 1901 г. под инв. № 517 записва аламбик – гюлов казан, подарен от Матей Георгиев. През следващите години до 1930 г. са събрани снимки на розотърговците Христо Христов, Папазови, телеграми от Кънчо Шипков, шише за розово масло и др.

От 1931 г. Димитър Христов Чорбаджийски – Чудомир продължава изследователската работа с експонати, подарени от розотърговеца Александър Орозов – оригинални снимки, турски документи, стари брави и катинари. Между 1947 – 1958 г. Чудомир издирва архива на розотърговеца Христо Иванов от с. Енина, шаблони за експорт на розово масло, търговски тефтери, финансови сметки, дневници на Кънчо Шипков и др. Той въвежда и заплащане при откупуване на музейни експонати.

От 1960 г, в музей “Искра” работи етнографът Стефка Дончева, която проучва традиционното облекло и преселниците балканджии в Казанлъшко и продължава да събира експонати за розопроизводството. През 1967 г. в сградата на счетоводството на Института по розата урежда изложба за Казанлъшката роза.

През 1968 г. на нейното място, поради това, че излиза в отпуск по майчинство е назначен етнографът Косьо Зарев. Основната задача, която му поставят Цвятко Цветков и Гергана Цанова е в рамките на две години да се издирят и съберат оригинали за организацията на музей на розата. Многократно са посетени розопроизводителни селища от Карловска, Чирпанска и Казанлъшка околии. Издирени и събрани са казани за гюлапана от с. Турия, Казанлъшко, рала и различни мотики от с. Васил Левски, Карловско, маслени шишета и тъмни шишета за розова вола от с. Сладък кладенец, Чирпанско, архиви, мускали и търговски бюра на Александър Орозов, търговски тефтери, писма и снимки на Папазови, Христо Христов и др.

На 8 юни 1969 г. по време на Празника на розата в приземния етаж на старата сграда на Института по розата е открит музея на розата. В три зали е показано развитието на българското розопроизводство.

В първата зала розарски рала, различни мотики за обработка на розовите градини, оригинални снимки и писма на розотърговиите в периода преди Освобождението от 1878 г. Не липсват маслени шишета, шаблони за експорт, конкуми, мускали и др. Експозиционните планове се подготвени от Ангел Добрев и Косьо Зарев, а художественото оформление е осъществено от Васил Димитров – директор на Художест­вената галерия.

Във втората зала е показана гюлапаната от с. Турия, състояща се от гюлапски казан, охладителна каца, фуния за розов цвят, охладителна тръба и гюлапски шишета. Тук туристите и гостите на музея имат възможност да помиришат българско розово масло от двеста килограмовата конкума на братя Шипкови. Във втората част на залата е инсталиран единственият запазен осемстотинлитров казан под пряк огън от с. Розово с охладител и флорентински съд за розовото масло и розовата вода. Във витрини са показани уреди за извличане на розовото масло от розовата вода – кепчета, пипети и спринцовки, както и вносни мускали, мускали на розотърговските къщи Петко Орозов и син, Минчев и Кечеджиев, братя Папазови и др.

С откритието на експонати от лабораторията на Христо Яръмов, във втората зала на музея са показани над петстотин броя оригинали – спиртни лампи, аерометри, термометри, епруветки, шишета с различни химикали, уреди от Германия за опитване на розовото масло, множество издадени сертификати от лабораторията и учебници на химика.

В третата зала е показана историята на Института по розата, научни трудове и публикации на научните работници по секции – селекция, химическа защита, машинна обработка и работа на биолозите. През 1964 г. в Пловдив се състоя Трети международен конгрес по етерични масла, на който златни медали за триста години българско розово масло са връчени на Института по розата, Община Казанлък и Фабрика “Българска роза”. Грамотите са притежание на музея като са показани и благодарствени писма на учени от Индия, Франция, Япония, САЩ, Италия и др.

Третата зала е посветена и на Празниците на розата в Казанлък и избраните Царици рози през различните години.

Отдел “Казанлъшка роза” към Исторически музеи “Искра” е създаден през 1973 г., а с решение № 5 от 13 февруари 1984 г. на Председателството на Комитета за култура – София, музеят на розата е обявен за самостоятелен културен институт с директор Косьо Зарев и екскурзоводите Мариана Гатева и Ива Карамболова. Продължи изследователската работа на музея като основен принос има инж. Росен Георгиев – директор на фабрика “Българска роза – Севтополис”, който подари над сто бракувани конкуми, френска екстракторна колона от с. Манолово, Казанлъшко, две хиляди и петстотин килограмов казан с парно нагряване, охладителна кула, флорентински съд, търговско бюро и др.

Закупен е архивът на розотърговската къща “Петко Орозов и Син”, издирени са копирни книги на Папазови, търговски тефтери на Христо Христов, писма, телеграми, записи за дадени суми, документи за закупуване на имоти и др.

Интересът на туристите се увеличава с всяка измината година. От 2 000 през 1969 г. на 80 000 през 1987 г., като 90 % са чуждестранните туристи. Същата година музея на розата в Казанлък е обявен за национален първенец в групата на градските музеи и галерии, а колективът на музея получава парична награда и грамота.

От 1985 г. до 1990 г. музеят на розата стана неделима част от стопанското предприятие “Розариум с музей на розата”. Започна осъществяване на плана за изграждане на голям розариум със специална сграда за музей на розата. Отчуждени са земи от северната страна на Художествената гимназия до танковия път, пресичащ пътя за с. Енина. Първата част на плана за построяване на специален канал, който да отвежда водите на Старата река през пролетното пълноводие и с цел да предпазва Розариума от наводнение е завършен до демократичните промени.

През 1990 г. и 1991 г. след ликвидирането на стопанското предприятие Музеят на розата премина към Института по розата, а от 1992 г., отново се върна към Историческия музей “Искра”.

След спечелен конкурс през 1992 г., д-р Косьо Зарев ръководи освен музея на розата и Историческия музей “Искра” до пенсионира­нето си през 2012 г.

Д-р КОСЬО ЗАРЕВ

Още Новини