515 километра – Памет и Почит към Българщината

През 1829 г., след поредната Руско-турска война, цялото някогашно село Чомлеккьой /сега Ботево – на 20 км. югозападно от Ямбол/, след тежък преход, с много жертви и лишения, пресичайки Дунав със салове, се премества в околностите на молдовската Тераклия.

Седем граждани на Молдова поеха пеша по стъпките на прадедите си, които през далечната 1829 година са тръгнали след войските на руския военачалник Дибич Забалкански, за да търсят ново поселище в опит да се спасят от турското робство и кървавото отмъщение на османлиите.

Походът, който ще продължи 12 дни и е дълъг 515 км, започна от село Ботево, община Стралджа, откъдето преди 190 години са поели над 600 бежанци, за да основат няколко нови селища с български корени в тогавашната част от Руската империя. Сред тях е и днешното Троица, Леовски район, което заедно с близките Възнесени и Троян е част от община Възнесени.

„Походът започна от село Ботево на 27 юни, преминава през Нова и Стара Загора, Змейово, Ягода, Тулово, Казанлък, Шипка, Габрово, Велико Търново и Русе и ще завърши в Силистра на 6 юли.“, разказа за „Долина“ Владимир Мъгла, „виновникът“ и главен инициатор на възпоменателния поход.

Преди пешия марш бе отслужен молебен от отец Жельо в храма „Възнесение Богородично“, разказа каращият третия си мандат кмет на Ботево Георги Танев, който разбрал за инициатива на сънародниците ни преди десетина дни и вече е положил подпис под документ за сътрудничество с Троица.

Подготовката за марша под надслов „По пътя на дедите ни“ продължила половин година след първоначалното спонтанно решение в хода на разговори за миналото в социалните мрежи, споделя единствената дама в групата Нина Топалова.

Преди да поемат към родните корени, ентусиастите провели стотици разговори с приятели от България, сред тях бил и Ивайло Шопски от пътуващото читалище „Бащино огнище“, който се ангажирал с логистиката по 14-дневния преход.

По пътя от село Ботево до Дунав мост при Русе в петък младежите преминаха през Стара Загора, откъдето продължиха към курортното селище Ягода, а оттам – към храм-паметника в град Шипка и положиха цветя пред монумента на връх Свети Никола. Навсякъде ги очакват приятели като председателя на „Традиция“ в Нова Загора Иван Стоянов, който се погрижи за преспиването им в първата нощ от походния маршрут.

В групата водач е 43-годишният учител по биология и география Владимир Мъгла, който е и инициатор на идеята. Неговите предци са тръгнали през 1829 година от тогавашното село Чомлеккьой, днешно Ботево, да търсят спасение.

Пръв за възможността пеша да минат пътя на дедите заговорил приятелят му и връстник – фаянсаджията Александър Романеско, към тях се присъединил журналистът Олег Косих. После се намерили със счетоводителката Нина от Кайракли, почти на финала се включили 15-годишният ученик от Кишинев Валентин Бучков, чийто баща е с родови корени от село Кортен, и лекарят Сергей Войняк.

Споделили намеренията си в социалните мрежи, за броени дни видеообръщението било видяно от над 5 000 потребители.

Преживяването е невероятно, споделя Мъгла, нямало село, през което да минат и да не ги спрат местните, за да си поговорят, да им предложат вода, плодове…

По думите му, ако се намерел добър журналист – цяла книга можело да се направи. Почти на всеки час пращал по Вайбъра снимки на 13-годишната си дъщеричка Паулина, която говорела добре български и много се гордеела с националната носия, която получила от България наскоро.

На изпроводяк Александър споделя, че вече е подал документи за постоянно установяване в България със семейството си. Надява се положителният отговор от Агенцията за българите в чужбина да стане факт през септември. Възнамерява да се установят в София, където смята, че по-лесно ще си намери работа, а и децата му по-бързо щели да се адаптират.

В Казанлък в съботния ден те бяха посрещнати от представители на ясеновското читалище „Алеко Константинов – 1919“, представители на НД „Русофили“ – Казанлък и дискусионен клуб за леви идеи „Георги Кирков“. Домакините посрещнаха бесарабските българи с „Добре дошли!“ и подаръци – бродирана българска кърпичка и разбира се мускалче с казанлъшка розова вода, които да отнесат в своите домове далече от родината.

Владо, Саша, Олег и Нина починаха набързо, разглеждайки със съдействието на г-н Момчил Маринов Музея на розата.

Владимир Мъгла разказa за спомените на своите близки за годините и преживения ужас, когато е трябвало да напуснат родните български земи. Той сподели, че след похода смятат да организират екскурзии на бесарабските българи до родните земи тук след толкова години.

„Мечтая да се върна в България с моето семейство и да живеем тук. Имам дъщеря, която расте в Кишинев, но когато я попиташ каква е, тя с гордост заявява: „Аз съм българка!“, разказва с особено чувство на гордост Владо.

„България за мен е всичко. България е моята майка!“, категорично и със сълзи в очите отговори Владимир Мъгла на въпроса ми, какво е за теб България. От своя страна Александър Руманеско сподели, че съвсем скоро предвижда да се върне и заживее със съпругата и децата си в България. Съпругата на Саша е българка и двамата предвиждат да продължат живота си на родна българска земя и да се установят в София, но обеща да помислят дали да не отседнат в слънчев и гостоприемен Казанлък.

Момчета поели по пътя на своите деди разказаха, че по пътя до като се движат пеша и се разминават с минаващите автомобили, които им подсвиркват и помахват за добре дошли, поздравяват ги и питат дали имат нужда от нещо. „Много е мило и сърдечно отношението. Благодарим на всички за гостоприемството и топлото посрещане от всякъде където преминаваме.“, споделят още Владимир Мъгла.

Преживяването е невероятно, допълни той, нямало село, през което да минат да не ги спрат местните, за да си поговорят, да им предложат вода, плодове… По думите му ако се намерел добър журналист – цяла книга можело да се направи. Почти на всеки час пращал по вайбъра снимки на 13-годишната си дъщеричка Паулина, която добре говорела български и много се гордеела с националната носия, която получила от България наскоро.

От Казанлък изпратени в северния край на града, в съботния обеден пек, сънародниците ни, мечтаещи да се завърнат да живеят в България, за три часа стигнаха в град Шипка, посрещнати от Кмета Василка Панайотова и читалищните деятелки Деница Василева, Татяна Бърч.

Благодарим на Христо Христов и Яница Станчева, които оказаха съдействие за тази публикация